Закони на магията - Част 1

by **The_Colorful_Girl** 29/12/2008, 11:51 am

Законите на магията не се явяват продукт на законотворчество, но подобно на физическите закони или музикалната хармония, са изведени на основата на многовековни практически наблюдения.

ЗАКОН ЗА ЗНАНИЕТО: Това е най-широко използвания и прилаган закон и в много голяма степен обхваща всички останали закони. Той се основава на факта, че разбирането и познанието дават контрол. Колкото повече е известно за обекта, толкова по-лесно може да се осъществи контрол над него. ЗНАНИЕТО - ТОВА Е ВЛАСТ.
ЗАКОН ЗА САМОПОЗНАНИЕТО: Закона за самопознанието се явява основна производна от закона за знанието, но с допълнителни нюанси. Маговете не познаващи себе си, не могат да притежават знание, а от там и власт над своята собствена магия. Този закон илюстрира причината, поради която злите магове се срещат сравнително рядко - преданоста към злото заради самото зло обикновенно води към загуба на интроспекция и самопознаване. Трудно е да навредиш на някой друг, когато напълно разбираш последиците за себе си. ОПОЗНАЙ СЕБЕ СИ.
ЗАКОН ЗА ПРИЧИНАТА И ЕФЕКТА: Този закон се явява просто научно-магическо заключение - точно определено действие извършено при точно определени условия води до точно определен резултат. Магьосниците имат толкова силна вяра в закона за причината и следствието, колкото и съвременните психиатри. Те просто осъзнават, че добре изпълненият ритуал, както и добрата театрална постановка или вкусната стара кулинарна рецепта са винаги предсказуеми. В действителност заклинанията включват толкова много променливи, че пълното им управление или дори разбиране често е невъзможно. Ключ към успеха на магията е в изучаването на по-важните променливи и начините да се запази тяхното постоянство. КОНТРОЛЪТ ВЪРХУ ПРОМЕНЛИВИТЕ Е КАТО “ГЛАЗУРАТА НА ТОРТАТА”.
ЗАКОН НА СИНХРОНИЗАЦИЯТА: Две или повече събития случващи се едновременно - това е повече от просто съвпадение. Има определени събития, които се случват много рядко изолирано едно от друго. Това винаги НЕ Е ЧИСТА СЛУЧАЙНОСТ …
ЗАКОН НА АСОЦИАЦИЯТА: Ако две произволни палитри имат общи елементи, то те си взаимодействат “посредством” тези общи елементи. По този начин, управляването на едната палитра дава възможност да се влияе и върху другата (другите), в зависимост от количеството/броя на общите елементи. По важност този закон се класира редом със закона за знанието.
ЗАКОН НА ПОДОБИЕТО: Наличието на качествен физически или мисловен образ на обекта облекчава контрола върху него. Примерите са съвършенно очевидни - притежаването на модел, изображение или друг образ на вашата цел (като вуду кукла) ви дава власт да въздействате върху тази цел. “Изглеждащото подобно е наистина подобно. ”
ЗАКОН НА КОНТАКТА: Обекти, които са имали физически контакт помежду си продължават да си взаимодействат и след като се разделят. Всеки човек, с когото сте се запознавали някога има магическа връзка с вас, макар и слаба. Засилването на тази връзка става след повишаване интензивността на взаимоотношенията или тяхната продължителност. Магическата сила е контагеозна; разбира се, притежаването на нещо от обекта (коса, нокти, др.) дава по-добра контактна връзка.
ЗАКОН ЗА ИМЕТО: Познаването на пълното и ИСТИНСКО име на обекта или процеса дава контрол над него. Този закон работи, тъй като името се явява дефиниция, също както контактната връзка и асоциацията (ако наричате даден обект с определено име отново и отново, то името става асоциирано с обекта). Освен това, познаването на пълното и истинско име/наименование на някого или нещо означава, че сте получили пълно познание за неговата природа.
ЗАКОН ЗА СИЛАТА НА ДУМИТЕ: Съществуват някои думи, които имат способността да изменят вътрешната или външна реалност за този, който ги произнася и тяхната сила може да се дължи, както на тяхното звучене, така и на значението им. Много от тези думи са имена, чието значение е изгубено или забравено; много магически манипулации изискват изписването на тези думи върху обект или носител и/или произнасянето им по време на изписването и/или използването им.
ЗАКОН ЗА ПЕРСОНИФИКАЦИЯТА: Всеки феномен може да се приеме за жив и притежава личност - това означава, че има разлика между “да бъдеш” и “да съществуваш”. Всичко може да бъде персонифицирано. Много магьосници и вещери, занимаващи се с контрол върху времето, персонифицират примерно ветровете и облаците и по този начин фокусират своята магическа енергия.
ЗАКОН ЗА ТРАНСФОРМАЦИЯТА: Може да бъде установена вътрешна връзка между процесите вътре и извън човек, като се извиква определен вътрешен процес по време на установяване на връзката.
ЗАКОН ЗА ПРИЗИВА: Може да се установи външна връзка между процесите вътре и извън някого, предизвиквайки външен процес по време на установяване на връзката.
ЗАКОН НА ИДЕНТИФИКАЦИЯТА: Чрез максимална асоциация на елементите между мага и някой друг човек или обект, е възможно превръщането в този друг човек, до степен в която се придобиват неговите знания и стане възможно манипулирането на неговата сила.
ЗАКОН ЗА ЛИЧНАТА ВСЕЛЕНА: Всяко същество е свободно и способно да създаде своя собствена вселена, която никога не може да бъде идентична на 100% с вселената на друг. Така наречената “реалност” това е консенсус между мненията на съществата за техните собствени вселени.
ЗАКОН ЗА БЕЗКРАЙНОСТТА НА ВСЕЛЕНАТА: Абсолютния брой на вселени, в които се реализират всички възможни комбинации на феномена на съществуването - това е безкрайност … Всичко е възможно, макар да има неща, които са по-вероятни от други. Тази препратка към “световете на алтернативните възможности” може да се възприема за научна фантастика, но трябва да се знае, че има много широко приложение.
ЗАКОН ЗА ПРАГМАТИЗМА: Ако спектърът от цели и убеждения позволяват на едно същество да преживее и достигне до избраните цели, то тези убеждения (комбинации от поведенчески правила) са “верни”, “правилни” и “разумни”. Това което работи е вярно. Понякога този закон се нарушава, но като цяло мнозинството го спазва.
ЗАКОН ЗА ИСТИНСКАТА ЛЪЖА: Възможно е, с цел разбиране или действие, да се наруши спектъра на истината за дадена лична вселена и въпреки това се запази “верността”, приемайки факта, че това “работи” в специфични ситуации. Това е парадокс, но в него се съдържа понятието за “истина”. Като цяло този закон е слабо приложим, освен в случаите, когато трябва да се оправдае използването на предишните три закона в условията на Вашата версия за реалността на света.
ЗАКОН ЗА СИНТЕЗА: Синтезът между два или повече “противоположни” спектъра от данни образува нов спектър, който е по-истински от всеки един от изходните. Новият спектър може да бъде приложим на повече нива от реалността, но не като компромис, а като нещо ново, по-голямо и всеобхватно.
ЗАКОН ЗА ПОЛЯРНОСТТА: Всеки спектър от данни може да бъде разделен на две “противоположни” характеристики, като всяка от тях ще съдържа сърцевината на другата в себе си.