Николас Фламел - Част 2

by **The_Colorful_Girl** 29/12/2008, 11:46 am

След смъртта на Фламел, която настъпила през 1419 г., странни слухове започнали да се разпространяват. Говорело се, че философският камък (без който трансмутацията на метали в сребро или в злато била невъзможна), бил скрит в едно от жилищата на алхимика – може би, бил зазидан в някоя от стените на къщата му? Търсачите на този странен “философски камък” (каквото и да се крие зад това название – вид скала, кристал, химичен елемент или някаква алхимическа смес) – катализатор на процеса на трансформацията на метали в злато, били дотолкова упорити и безкомпромисни в търсенията си, че, в резултат, предполагаемата къща – скривалище на “философския камък” била срината до основи, като от стените й останала само купчина изпочупени тухли и камъни.
Друг слух, който упорито подхранвал надеждите на хората, твърдял, че дори много години по – късно, Никола Фламел бил жив и здрав, живеел някъде в Швейцария. Слухът твърдял, че, в ковчега на алхимика, не стои трупът му, а само някакъв пън. В следващите векове, хората упорито вярвали, че богатият алхимик е открил тайната на безсмъртието и е съумял, по някакъв неизвестен на науката начин, да победи Смъртта.

Никола Фламел е безспорно, действителна историческа личност, придобила славата си през XV век, когато, в Западна Европа, Средновековието вървяло към своя залез.
Легендата свързана с името му, твърди, че това е алхимикът, който успял да открие формулата за превръщане на металите в злато, а златото – в олово, както и, че той е откривателят на еликсира на вечния живот, който употребявали боговете на древните гърци и римляни, а, също така - на келтите и на викингите.
Продавач в книжарница
Като продавач на книги и на ръкописи, Н. Фламел е имал достъп до алхимическа литература, която пътуващи търговци, поклонници, учени и лекари му донасяли от Запад, от Изток, от Север и от Юг. Цената на повечето книги, в златни монети, била твърде висока. (12 крави? Или 1 рицарска + 1 конска броня?).
Много от алхимиците използвали живота си в търсене на магическа рецепта за получаване на еликсир на безсмъртието или на вечната младост. Или на магическата химическа формула, която ще превръща металите, например – желязото или оловото – в сребро и злато.
Оптимистичната вяра в едно светло бъдеще, в един по – добър свят, във възможността да осигури финансово старостта си, донякъде обяснява богатството на книжовника.
Книгата на Абрахам Евреинът
Една нощ, на Николас Фламел му се присънил странен сън… Един ангел го удостоил с посещение, предсказвайки му, че ще се сдобие с една благословена книга, която ще му послужи като ключ за разрешаване на някои загадки от древността.
Един ден, търговецът на книги открива странната книга, която му се е присънила. Да видим каква била тя…
Става дума за книга, написана от някакъв еврейски мъдрец, на име Абрахам.
Книгата била много рядка и безценна, защото била единствено издание, нямало нейни преписи и много от колегите на Никола я смятали или за легенда, или за изчезнала завинаги, или за невъзможна за откриване. Той също я смятал за неоткриваема. И наистина, може да се каже, че книгата сама го е намерила, а не – той – нея!
На първата страница, със златни букви (както вече писах по – горе), било написано: “ От Абрахам Евреинът – жрец, принц, левит (еврейски свещенослужител), астролог и философ – до еврейския народ, разпръснат из цяла Франция, по волята Божия, поради Божия гняв. Народе, желанието ми е да преуспееш, пожелавам ти благоденствие…” Това благопожелание било последвано от тройна анатема и от цял куп жестоки проклятия, изречени по адрес на всеки, който си позволи да разлисти това писание, без да е жрец, книжовник или, поне, писар, тоест – посветен.Николас вече притежавал няколко наръчника по алхимия, (например книгата на Алмасатус), което му давало самочувствието на човек, който е “навътре в нещата”. Пътуването до Испания
В продължение на над 20 години. Фламел се мъчи да разгадае странния ръкопис. Но нашят човек не е от тези, които се примиряват с неуспеха! Виждаме го да заминава на религиозно поклонрние в Испания, където среща човека, който ще му даде ключа за разгадаване на смятания дотогава за безвъзвратно изчезнал труд.
Успешната трансмутация
Завърнал се от поклонението в Испания, Фламел съумява да пеобразува някакъв метал в злато. Нека не забравяме, че Книгата е била с божествен произход! Неговите занимания с алхимия се оказват доста по – доходоносни от продажбата на книги. Той не е егоист и не задържа цялото богатство единтвено за себе си. Благотворителната дейност на алхимика и на съпругата му била пословична…
Никола Фламел починал в дълбока (за тогавашната епоха) старост - на цели 80 г., което не било никак зле за епохата.
Легендите
След смъртта на Фламел, която настъпила през 1419 г., странни слухове започнали да се разпространяват. Говорело се, че философският камък (без който трансмутацията на метали в сребро или в злато била невъзможна), бил скрит в едно от жилищата на алхимика – може би, бил зазидан в някоя от стените на къщата му? Търсачите на този странен “философски камък” (каквото и да се крие зад това название – вид скала, кристал, химичен елемент или някаква алхимическа смес) – катализатор на процеса на трансформацията на метали в злато, били дотолкова упорити и безкомпромисни в търсенията си, че, в резултат, предполагаемата къща – скривалище на “философския камък” била срината до основи, като от стените й останала само купчина изпочупени тухли и камъни. Така, били разрушени няколко от жилищата, които той обитавал, приживе.
Друг слух, който упорито подхранвал надеждите на хората, твърдял, че дори много години по – късно, Никола Фламел бил жив и здрав, живеел, заедно със съпругата си някъде в Швейцария. Слухт твърдял, че, в ковчега на алхимика, не стои трупът му, а само някакъв пън. В следващите векове, хората упорито вярвали, че богатият алхимик е открил тайната на безсмъртието и е съумял, по някакъв неизвестен на науката начин, да победи Смъртта.
През 1712 г., някой си Пол Лукас твърдял, че, някъде в Средна Азия, е срещнал някакъв дервиш, който му разказвал историята на алхимията и споделил, съвсем между другото, че Никола Фламел, все още е жив и в цветущо здраве, скрит от любопитни люде някъде в Индия.
А книгата? Каква била нейната съдба?
За съжаление, днес, тя наистина е изгубена. Някои изследователи смятат, че нейният последен собственик е бил кардинал Ришельо, който оборудвал, в един замък, лаборатория, в която канел видни учени, които да разгадаят отново тайната на ръкописа. Напразно…
Днес, в една от къщите, които били обитавани от него, разположена на улица “Монморенси”, 52, в Париж, са вместени хотел и ресторант.