Билкология

by **The_Colorful_Girl** 29/12/2008, 11:31 am

Градинарските умения са от особена полза за магьосника. В добре организираната градина могат да се открият много съставки за магически отвари, както и церове за всевъзможни болести, и естествени, и свръхестествени - от акне до ухапване от змия и вкаменяване. Някои билки дори могат да ви защитят от магическите машинации на вашите врагове. Тайната се крие в познаването свойствата на растенията и тяхното отглеждане. Ето в какво се състои билкологията.
Билките от хилядолетия се използват в магията и медицината. Систематичното им изучаване датира от дните на древните шумери, които описали медицинското приложение на кимиона, мащерката, лавъра и много други растения, които днес може би растат в задния ви двор. Първата известна китайска книга за билки (или "хербариум"), написана около 2800 г. пр. Хр., обхваща медицинското приложение на триста шестдесет и шест растения. Древните гърци и римляните приготвяли от растенията лекарства, подправки, козметични средства, благоухания и бои. По-суеверните сред тях използвали билките и като амулети, носени в платнени кесийки на шията, за да прогонват зли духове, болести или проклятията на някой ядосан съсед. Главният герой на Омировата "Одисея" получава билката моли, за да се защити от магията на магьосницата Цирцея. На други места в митологията магическите билки се свързват с вещици като Хеката и Медея, които ги използвали за отвари, даващи могъщи способности на техните любимци и причиняващи ужасни страдания на враговете им.
През средновековието почти всеки познавал някой местен "знахар" или "знахарка", които използвали билки, за да лекуват рани и болести и да помагат за решаването на всевъзможни лични проблеми, от пресъхнал кладенец до тиранична свекърва. Тези рецепти се основавали на народните вярвания за медицинските и магическите свойства на растенията, които се предавали от поколение на поколение. В основата на много лекарства залягал принципът, че всяко растение е получило от Бог видим образ на своята роля в медицината и че просто като погледнеш растението, можеш да определиш за какво е полезно. Багрите на цветовете или плода, формата на корена или листата, структурата на венчелистчето или стъблото - всичко можело да загатва за медицинските свойства на растението. Например твърдяло се, че растенията с жълти цветове като златника лекували жълт тен, причинен от жълтеница, растения с червени листа или корени лекували проблеми на кръвта или рани, а от лилавите цветове на ириса се правели компреси за синини. Смятало се, че ако прилича на човешки орган, растението лекува тъкмо него. Твърдяло се, че трисъставното листо на гълъбовите очички прилича на черен дроб, и затова се прилагало за чернодробни разстройства. Листата на трепетликата се използвали за лечение на паралитичното треперене, а цветята, които приличали на пеперуди, се препоръчвали против ухапвания от насекоми.

Вярвало се, че много болести са причинени от свръхестествени сили, но за тях също имало билкови церове. Местната знахарка или билкарка можела да ви посъветва да закачите къпинов венец, за да пропъдите злите духове, да запушите ключалката със семена от копър, за да не пускате вкъщи призраци, и да полеете пода със сок от напръстник, за да се защитите от духчета. От билките също се очаквало да решават по магически начин редица по-практични проблеми. Пътникът, който се боял да не заспи в каруцата си например, носел див пелин, който със самото си присъствие прогонвал съня. Иманярът носел цикория, за която се твърдяла, че отваря заключени врати и сандъци. Жената, която искала да роди дете, садяла магданоз около дома си, а младежът, който се надявал да спечели момичето на мечтите си, берял бял равнец, изричайки любовно заклинание.
Познаването на действието на билките било само половината от битката. Трябвало също да се знаят точното време и начин за събирането на всяко растение. Много билкари вярвали, че свойствата на растенията, също като особеностите на хората, са под прякото влияние на движенията на звездите и планетите. Един привърженик на астрологическата ботаника твърдял, че "ако не са събирани според законите на астрологията, растенията нямат никаква стойност". Ето защо се смятало, че растения, свързани със Сатурн, като бучиниш и беладона, трябва да се берат тогава, когато планетата е в съответното положение на небето, и така нататък. По-важно билкарско правило било растенията да се берат нощем, за предпочитане при пълнолуние, когато билките имали най-силно действие. Несъмнено тъкмо затова Хърмаяни трябва грижливо да изпълнява инструкциите, когато събира речни водорасли за Многоликова отвара.
Много растения обаче си имали свои правила. Ако очаквал обикновената синя цикория да отключи някоя ключалка например, човек трябвало да я отреже със златен нож по пладне или в полунощ на 25 юли. Ако изречал дори само една дума през това време, той щял да умре на място. А ако се надявал да използва божур, за да защити добитъка и реколтата си от буря, трябвало да се погрижи наоколо да няма кълвачи, когато започне да жъне. Легендата разказва, че ако такава птица ви свари да жънете, ще ослепеете. При всички тези правила и толкова много смъртни опасности, нищо чудно, че учениците в "Хогуортс" дълги години трябва да зубрят билкология.