Непосредствено по коридорите...

Предишната тема Следващата тема Go down

Непосредствено по коридорите...

Писане by Ив on 14/2/2009, 4:28 pm

Една разходка непосредствено из коридорите...
avatar
Ив
Помощник - Админка :)
Помощник - Админка :)

Aries Брой мнения : 422
Age : 20
Living in: : Michigan
Registration date : 01.01.2009

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Непосредствено по коридорите...

Писане by Ив on 14/2/2009, 4:37 pm

Сю беше в обедна почивка и се разхождаше из коридорите на Хогуортс.Чудеше се какво да прави.Гледаше си в краката и без да иска се блъсна в някога.Когато вдигна глава видя красиво русо момче.
-Оу,извинявай-каза Сю и се поизчерви.
-Няма нищо..-усмихна й се момчето
-Аз съм Сюзън Корнър-представи се Сю
-Джереми Уокър-отвърна все още усмихнат той
-Ооо,от извесният род ''Уокър''?-изненада се Сю
Тогава момчето се намръщи.
-Да,и какво от това? Да не би да съм по-важен от останалите?-каза троснато и нервно.
-Не,аз..съжалявам..не знаех..не исках..-заекваше Сюзън
Тогава лицето му се изчисти и пак се усмихна
-Не,аз съжалявам.Не трябваше да ти крещя!-извини се Джереми
Стояха неподвижно така около минута.Тогава Джей каза:
-Тъй като сме в обедна почивка..хайде да отидем езерото.По това време е много красиво..-предложи момчето
-Ами..добре-съгласи се Сю.И без това нямаше какво да прави.
Тръгнаха заедно към езерото.Сюзън беше малко по-ниска от Джей.Изглеждаха много сладко...
avatar
Ив
Помощник - Админка :)
Помощник - Админка :)

Aries Брой мнения : 422
Age : 20
Living in: : Michigan
Registration date : 01.01.2009

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Непосредствено по коридорите...

Писане by The_Colorful_Girl on 27/2/2009, 5:46 pm

Беше сутрин и Емма тичаше към голямата зала за закуска.Точно тогава се блъсна с голяма сила с някой, който вървеше срещу нея.Тя не падна, но се олюля и едва се задържа на крака.
-Извинявай, без да искам... - тръгна Ем да се извинява на този когото беше бутнала, когато възкликна: - Крис?Каква изненада. - тя понечи да го целуне, но той се отдръпна. - Крис, станало ли е нещо?
-Не.Не, нищо. - отвърна Крис, но гласа му бе по-различен от обикновено, някак студен и блуждаещ.
-Не е така. - възрази Ем. - Веднага ми кажи какво е станало. - каза тя с леко заповеднически тон, и се опита да го прегърне, но той отново се дръпна, но този път на по-голямо разстояние от презишното.
-Нищо не е станало, казах ти.Просто мисля, че трябва.....мисля, че трябва да скъсаме. - каза Крис отново с хладен тон стараейки се да избягва погледа на момичето, което недоумяваше.
-Но Крис, защо, какво....
-Виж, няма нищо за обясняване.Просто искам да скъсаме и това е.
-Но...защо така изведнъж? - попита момичето, а очите му бяха пълни със сълзи.
-Защото.....защото вече.....вече не те обичам. - каза Крис, а по бузата на Ем се плъзна една сълза, но тя я избърса и каза:
-Това ли е окончателното ти решение?
-Да, това е.Късаме. - заяви Крис явно доволен, че са скъсали.
-Добре тогава. - каза Ем и продължи по пътя си, но се обърна за да каже: - Сбогом Крис.Сбогом завинаги! - с тези думи тя затича по пътя си, но не отиде на закуска, а на полянката.Крис също се обърна и продължи по пътя си...

_____________________________________________________________________



With Great Power Comes Great Responsibility! ~
avatar
The_Colorful_Girl
Скорпиончето на форума! :)
Скорпиончето на форума! :)

Scorpio Брой мнения : 489
Age : 24
Living in: : MJ's Neverland - The World of Magic and Love
Registration date : 26.12.2008

Вижте профила на потребителя http://www.iloveyoumore.dir.bg

Върнете се в началото Go down

Re: Непосредствено по коридорите...

Писане by Ив on 13/3/2009, 9:56 am

Беше след вечеря и Сюзън се беше запътила към стаята на Грифиндор.Гледаше си в краката и съвсем не разбра кога се е озвала на това странно място.Явно беше креан коридор,поне така изглеждаше.Нямаше много портрети,сякаш не бяха достатъчно да сложат тук.Как ли се беше озовла на това място?Затича се напред и падна,защото стълбите започнаха да се местят.Изправи се и се хвана за парапета.Когато спряха да с движат тя скокна на другия коридор и се затича по него.Стигна да края и се изправи пред раздвоен път.На ляво или на дясно?
-На дясно!-прочепна си Сю и с неуверена крачка се отправи надясно.Последва тъмен коридор.Тя извади пръчката си и прошепна:
-Л..лумос!-магията не проработи.-Лумос!-тя почти извика и пръчката й светна силно.Сю се повлече напред като сянка като размахваше пръчката си напосоки.Вървече напред когато стигна до момичешки тоалетни.Тя вдичгна пръчката нагоре,за д авиди дали ще се ориентира на кой етаж са.След секунда часовникът и започна да свирука:
-О,не! Вечерният ми час!-тя изключи часовника и се обърна на ляво.
Този път наляво.Тръгна по този коридор и стигна до друго стълбище.Тичаше,тичаше и внезапно се блъсна в някой.Падна на земята.След секунда усети две здрави ръце,които я хващаха за ръцете и я изпрявяха на крака.
-Сюзън?-момичето чу познат глас
-О,Боже,Джереми!-тя го0 прегърна и не го пусна около 2-3 минути.Той я отблъсна съвсем мило и спокойно и я попита:
-Какво стана?
-Аз..изгубих се на пътя към кулата..и...О,Джей!-тя пак го прегърна.- Много се уплаших!
-Хей,спокойно!Нали съм тук!-успокояваше я той,и това определено вършеше работа.
Тя извърса сълзите си с ръкава на мантията си и се отдръпна от него.
-Хайде да тръгваме!-каза й той
-Добре!-отвърна Сю и го хвана за кръста.
Двамата се запътиха към кулата на Грифиндор...заедно!

_____________________________________________________________________
With Insomnia nothing is real.
Everything is a copy, of a copy, of a copy..

avatar
Ив
Помощник - Админка :)
Помощник - Админка :)

Aries Брой мнения : 422
Age : 20
Living in: : Michigan
Registration date : 01.01.2009

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Непосредствено по коридорите...

Писане by Ив on 20/3/2009, 8:19 pm

Емма,Сю и Джини,скрити под мантията невидимка се запътиха в някакъв тъмен коридор.Никоя от тях не продумваше и дума.Ходиха така близо половин час,когато се озоваха на странно място.Трите решиха,че тук никой няма да ги види и свалиха мантията невидимка.Емс си я положи на ръката,в случай на бързо реагиране. Мястото изглеждаше странно.Явно беше от крайните страни на замъка,защото от прозореца се виждаше езерото.Момичетата продължиха по този коридор,всяко изгарящо от нетърпение да види какво има на края.Не бяха стъпвали тук преди. Вървяха,когато Емс изписка тихо:
-Ауч,някой ме настъпи!
-Извинявай!-отвърна сестра й.
Сю се подсмихна и трите продължиха да върват безшумно.
В коридора не беше много тъмно,незнайно защо.Наоколо нямаше прозорец,вече бяха минали през последния.Сю обърна глава и видя лунната светлина,която се прокрадваше през далечниоя прозорец.Изглеждаше като малко кръгче светлина.Но това не беше от прозореца...беше нечия пръчка!
Сю бързо и безшумно издърпа Емс и Джини към стената и трите се загърнаха с мантията. Светлината приближаваше бързо.Вече беше прекалено близо и докато се усетят светлината беше достигнала до тях. Човекът чието лице не се видя,заради светлината,която заслепи момичетата и ги накара да си затворят очите отмина без дори да се поспре. Когато светлината изчезна зад ъгъл,явно на каря имаше ъгъл,трите момичета се отправиха напред.Когато стигнаха да края на коридора видяха завой и пътечка напред.Само че това напред бе по-скоро тунел.Закръглен,тъмен,страшен...
Трите девойки бяха спрели.Спогледаха се уплашени,но решиха да продължат напред.Когато повървяха малко Емс изнедващо се обади:
-Хей,не чувате ли вода?
Сю скръсти вежди,помъчи се да чуе и наистина чуваше вода.
Продължиха,когато внезапчно спряха,защото...

_____________________________________________________________________
With Insomnia nothing is real.
Everything is a copy, of a copy, of a copy..

avatar
Ив
Помощник - Админка :)
Помощник - Админка :)

Aries Брой мнения : 422
Age : 20
Living in: : Michigan
Registration date : 01.01.2009

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Непосредствено по коридорите...

Писане by The_Colorful_Girl on 21/3/2009, 6:11 am

Се озоваха пред входа на нещо като пещера, от който надолу към дъното на пещерата се спускаха стълби.Момичетата тихо и предпазливо слязоха и се озоваха на ръба на малко езерце, което бе вместо среда на пещерата.Емма извади магическата си пръчка, прошепна "Лумос" и освети езерцето с нея.На дъното му нещо пролясна.Емма се наведе и насочи право надолу пръчката си осветявайки колкото се може повече от дъното и видя малка првоъгълна кутийка обсипана с диаманти.Тя се спогледа със Сю и Джини, които също се бяха навели заедно с нея за да огледат, но само вдигнаха рамене сякаш питаха "Сега какво?".Емма насочи пръчката си и каза:
-Акцио. - но не се случи нищо.Тогава тя се обърна към сестра си и приятелката си и каза:
-Ще се наложи да се гмурна.
-Защо в единствено число? - попита сестра й вдигнала вежди.
-Няма да ви излагам на опасност!, каза твърдо Ем. - Най-добре е да се гмурна само аз.
-А, не.В никакъв случай. - възрази сестра й.
-Джини, не спори с мен. - сестра й скръсти ръце. - Ти няма да ходиш никъде, както и Сю. - при тези думи Ем остави пръчката си на брега на езерото за да осветява кутийката и скочи във водата, която за нейна изненада беше много топла.Тя се гмурна и хвана кутийката след което се отласна към повърхността.Тъкмо щеше да подаде глава над водата, когато нещо я дръпна надолу за глезена.Тя се замята и хвърли нагоре кутийката.Сю я улови и я хвърли на пода, след това се наведе към нещото което дърпаше Емма и каза:
-Редукто.
Усетила, че е свободна Емма се отласна на горе и излезе от езерото.Тя се изтръска взе пръчката си, насочи я към себе си и се подсуши с едно замахване.След седна на брега със Сю и Джини, плътно от двете й страни, взе кутийката и я разгледа.На нея имаше картинка на голям орел /Емма се усмихна/ и няколко по-дребни рисунки на феи около него.След това тя я отвори и изписка от изненада - най-после тя беше намерила това което заедно с Клео бяха търсели толкова време - бъзовата пръчка.След това спомените нахлуха в главата й и тя осъзна къде са.Дърпайки нагоре сестра си и приятелката си тя скочи на крака и извика:
-Трябва незабавно да се махнем оттук!Грози ни голяма опасност! - тя прибра кутийката в пазвата си, заметна ги с мантията невидимка и трите се насочиха към стълбите и изхода.След като излязоха те забързаха по обратния път, но Емма усещаше витаещата опасност около тях.Другите две момичета също.Те се лутаха дълго време и накрая излязоха в един добре познат на Ем коридор водещ към Рейвънклоуската кула.Те поспряха малко и се облегнаха на стената за да се поуспокоят.Сю все още недоумявваща поведението на Ем, когато отвори кутийката и видя съдържанието й, попита:

_____________________________________________________________________



With Great Power Comes Great Responsibility! ~
avatar
The_Colorful_Girl
Скорпиончето на форума! :)
Скорпиончето на форума! :)

Scorpio Брой мнения : 489
Age : 24
Living in: : MJ's Neverland - The World of Magic and Love
Registration date : 26.12.2008

Вижте профила на потребителя http://www.iloveyoumore.dir.bg

Върнете се в началото Go down

Re: Непосредствено по коридорите...

Писане by Ив on 21/3/2009, 7:51 am

-Eмма,какво става?
Емс още си поемаше въздух от уплахата.След няколко секудни,когато дишането й се нормализира,каза:
-Сю,много е дълго за обясняване,пък и е тайна.-Емс погледна Сю със свъсено изражение,като се нуждаеше Сю да я разбере.
-Но,Ем,ако е сериозно,мога да помогна.-каза момичето и погледна Емма в очите.
-Добре,но ще ти разказва горе в кулата,защото сега искам просто да се махнем оттук!-отвърна бързо Емма.
Джини не се беше обадила през целия разговор.Сю реши,че и тя е посветена в тайната.
Часът наближаваше полунощ и ако някой ги хаванеше и трите бяха ужасно загазили.А всъщност точно това това си мислеха и трите...Сега идеята не се струваше толкова добра нито на Сю,нито на Джини.
Вървяха по вече до болко познват коридор,по който бяха ходилили всеки ден. Бяха на по-малко от 5 минути от портрета на Дебелата дама,когато внезапно чуха гласове.Гласовете се чуваха отдалеч,някъде по напред в коридора.ПОсле започнаха да чуват и стъпки и видяха светлина,светлина от магическа пръчка.Гласовете бяха дастатъчно близо,за да може трите момичета да ги чуят:
-...но това е недопустимо,Директоре,как може посред нощ,някой да става от леглото си и да се разхожда в толкова крайни коридори на Хогуортс.-това беше учителят по вълшебство.
След това чуха друг глас.По-плътен,строг:
-Директоре,нали не мислите,че са открили...-беше професорът по отвари.
-Не,не...невъзможно!-отрече директорът.
-Но ако...-гласовете се превръщаха в шепот,вече не се чуваха.Нямаше и стъпки.
Момичетата оново тръгнаха и сед минутка-две бяха пред кулата.
Влязоха и се пльоснаха пред огъня. Бяха невъзможно изморени,направо..като умрели.Когато успяха да премислят всеки детайл от казаното и стореното тази вечер/което стана след поне 15 минутна пауза/ Сю се обади:
-Е,Емма,ще ми разкажеш ли?
Емс затвори очи,явно й се искаше целия кошмар да премина,и каза:


_____________________________________________________________________
With Insomnia nothing is real.
Everything is a copy, of a copy, of a copy..

avatar
Ив
Помощник - Админка :)
Помощник - Админка :)

Aries Брой мнения : 422
Age : 20
Living in: : Michigan
Registration date : 01.01.2009

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Непосредствено по коридорите...

Писане by The_Colorful_Girl on 21/3/2009, 1:10 pm

-Ами...да. - момичето си пое въздух и започна:- Родителите на най-добрата ми приятелка - Клео се бият срещу Волдемор, но от няколо месеца никой не ги е виждал.Всички ги търсят.С Клео мислим, че може самият Волдемор да ги е отвлякъл за да ги убие, но не сме сигурни, а ни е страх да споделим това с Дъмбълдор понеже знаем, че той ще ни каже да не се бъркаме.Но това е важно.Всъщност преди няколко дни срещнах Волдемор.Той каза, че родителите ми са едни от най-добрите му смъртожадни и че когато преди 12 години са се присъединили към него са убили дъщеря си - моята сестра.От няколко години сънувам блесване на червена светлина и лудешки радостен кикот.Волдемор ми каза, че той бил от родителите ми, но аз не знам каво да мисля.Освен това трябва на всяка цена да открием родителите на Клео.Родителите на Клео не просто се бият срещу Волдемор, те пазят нещо у тях, за което той бленува от години.Те пазят бъзовата пръчка и Волдемор няма да се откаже, докато не я притежава.Клео подочула от един разговор на родителите си преди година, къде точно държат пръчката и ми довери тази тайна.Едно от съществата, което е една от защитите на пръчката е невидима перуанска фея.Тази фея се става видима само за онзи, който е нейният господар, тоест само за родителите на Клео, но тя е чула как се обезврежда такава фея.Ето какво правим от известно време насам - опитваме се да разберем, какво друго пази пръчката, как се охранява, за да я вземем и да я скрием на нашето тайно място, което никой не знае.Но ето какво се случи - родителите на Клео изчезнаха, и сега дори и да скрием пръчката няма да има кой знае каква полза.Разбира се , сега след като я открихме поне можем да се опитаме да спасим родителите на Клео и мисля, че е редно да кажем на Дъмбълдор, но от друга страна... и аз не знам, ако той разбере, че сме се разхождали през нощтта по коридорите лошо ни се пише.Не знам, наистина не знам... - Ем млъкна и погледна приятелките си, а после добави: - Веднъж, преди да се запозная с теб - кимна тя на Сю - аз, Крис, Хари и Клео отидохме да търсим пръчката.Бяхме в двора, когато пред нас изникна огромна дупка.Без да мислим за последствията ние скочихме в нея.Приземихме се за наше учудване в гората зад Горикс холоу.Тръгнахме по единствения път който видяхме, когато една качулата сянка ни нападна, завърза ни с магия и без да можем да направим нещо ни отведе в една пещера.Там Хари и Крис тръгнаха да търсят изход, но се сблъскаха с не кой друг да е, а Волдемор.Той ги нападна, за малко щеше да ги убие.Аз бях тръгнала да ги търся, защото се бяха забавили много.Тогава Волдемор запрати заклинание по мен.Изпаднах в безсъзнаие и останалата част я знам от Клер.Дошъл е Дъмбълдор и ни е спасил всички.След това ме е завел в болничното крило, но от тогава с Клер не смеехме да предприемем нещо, защото знаехме, че може да ни изключат. - Ем погледна притеснено сестра си и приятелката си и каза: - Това е всичко Сю.Това е моята дълга и ужасна тайна която аз и Клер толкова време пазехме. - Емма седна на един от диваните до прозорците, а Джини Сю се настаниха срещу нея.Опитвайки се да обимсли чутото току-що, Сю събра сили и категорично заяви:

_____________________________________________________________________



With Great Power Comes Great Responsibility! ~
avatar
The_Colorful_Girl
Скорпиончето на форума! :)
Скорпиончето на форума! :)

Scorpio Брой мнения : 489
Age : 24
Living in: : MJ's Neverland - The World of Magic and Love
Registration date : 26.12.2008

Вижте профила на потребителя http://www.iloveyoumore.dir.bg

Върнете се в началото Go down

Re: Непосредствено по коридорите...

Писане by Ив on 21/3/2009, 4:10 pm

-Значи няма спор,че каквото и да стане,аз съм вътре! Ще ви помагам с каквото мога и..-Сю говореше бързо и уверено,но Емма я прекъсна:
-Не,Сю..това няма нищо обща с теб и няма да те излагам на оспасности.-категорично каза Емма.
Сю сведе глава и лицете беше помрачено.Вдишваше бавно и тежко.Емс погледна объркана към Джини,която също недоумяваше какво става.
-Не е точно така...-измрънка Сю и по окото й се стече една сълза.
-К..какво има?-попита все още в недоумение Емма.
Сю си пое глътка въздух сякаш се приготвяше да разказва дълго и седна на пода.След секунда каза:
-Преди 11 години родителите ми и сигурно вашите също вдигнали гилям бунт срещу ...Волдемор.- тя явно за първи път се беше престрашила да изрече името.- Той бил много силен.Смъртожадните и слугите му надвишава стотина. Бил почти непобедим. Нашите хора били около 40-50. Но били опитни магьосници.Но с Волдемор били сякакви вещества,включително великани,върколаци и други чудовица на нощта. Много от нашите паднали в боя,включително и...и...моята майка...-при тези думи тя се разрида силно.Емма се наведе за да я прегърне,но Сю поклати глава в отрицание.След като се успокои продължи разказа си:
- От нашите останали около 20 човека. Другите били избити.Тогава аз съм била пеленаче.Едвам на годинка.Братята и сестрите ми,те са по-големи от мен.Те скърбяли много.Баща ми едвам го понесъл.И десега му е трудно да живее без нея...-Сю затвори уста,а лицето й беше червено и подпухнало. - Затова искам да помогна,да отмъстя за мама!
-Сю,не знаех...аз..съжалвам!-Емма прекърна Сю и се разрида с нея.
След като се успокоиха и решиха да забравят се сега за историята с Волдемор,решиха да се развеселят.
-Хей,хайде да отскочим до банята на префектите!-предложи Емс.
Сю и Джини я погледнаха учудени,нима тя нарушаваше правилата?!
-Какво?- попита невинно. - Няма толкова да ни невреди!
Трите се засмяха и се отправиха към банята на префектите.
Докато ставаха Емс попита:

_____________________________________________________________________
With Insomnia nothing is real.
Everything is a copy, of a copy, of a copy..

avatar
Ив
Помощник - Админка :)
Помощник - Админка :)

Aries Брой мнения : 422
Age : 20
Living in: : Michigan
Registration date : 01.01.2009

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Непосредствено по коридорите...

Писане by The_Colorful_Girl on 21/3/2009, 4:55 pm

-Дали Диего ме харесва? - страните на Ем бяха порозовяли, а другите две момичета се ухилиха с ехидни усмивки и кимнаха.Ем се качи до стаята на момичетата, взе си мантията невидимка и трите излязоха от общата стая, продължавайки разговора си.Те се смееха тихо, но звънливо.Ем беше решила този път да се забавляват повече и беше взела сапун от розови листа за вана, който щяха да изсипят в джакузито, надуваема топка, балони и други забавни джунджурийки...Най-накрая те стигнаха при банята на префектите и познатото грозилищеи им зададе въпроса, който обаче бе сменен предната седмица:
-Къде отиват изгубените предмети?
-О, не, какво ще правим сега, въпроса е друг... - простена Джини, но сестра й уверено каза:
-В небитието, а то е...всичко.
-Правилно. - отвърна грозилището и се отдръпна за да им направи път.Те влязоха и затвориха врата след себе си.После се преоблякоха с красивите си бански и скочиха в джакузито....

_____________________________________________________________________



With Great Power Comes Great Responsibility! ~
avatar
The_Colorful_Girl
Скорпиончето на форума! :)
Скорпиончето на форума! :)

Scorpio Брой мнения : 489
Age : 24
Living in: : MJ's Neverland - The World of Magic and Love
Registration date : 26.12.2008

Вижте профила на потребителя http://www.iloveyoumore.dir.bg

Върнете се в началото Go down

Re: Непосредствено по коридорите...

Писане by Rain on 19/4/2009, 8:29 am

Кристиан вървеше бързо.Дори не беше сигурен, че това е коридорът, който търси.Не беше с обичайната училищна мантия - тази, с която беше сега бе катраненочерна с качулка.Знаеше, че така или ще го заеблязват повече или никой нямаше да му обърне внимание.
Русокосият търсеше големият портрет на някакъв стар директор, чието име не знаеше.Или по-скоро не се беше заинтересуван.Там, според една от книгите, които си бе дал труда да прочете пишело някакъв код.Крис не вярваше на суеверия, но все пак...
В дъното на коридора се зададе някой.Кристиан не успя да види кой е, но вече си имаше предположения.
-Каква ирония на съдбата! - подвикна той, щом видя Емма.
-Здравей. - каза му тихо тя.
Кристиан с насмешка каза:

_____________________________________________________________________


It's the edge of the world
And all of western civilization
The sun may rise in the east
At least it settles in a final location

Rain
Администратор!
Администратор!

Taurus Брой мнения : 626
Age : 20
Living in: : Somewhere in my mind
Registration date : 26.12.2008

Вижте профила на потребителя http://hallowsandhorcruxes.darkbb.com

Върнете се в началото Go down

Re: Непосредствено по коридорите...

Писане by The_Colorful_Girl on 19/4/2009, 12:00 pm

-Само толкова?И няма пак да ми налетиш?
-Не. - каза Ем и добави: - В тази връзка тъкмо бях тръгнала да говоря с теб.Взех решение Крис и то е окончателно.Веднага след края на ревюто ще замина някъде надалеч, някъде където да не мисля за теб.И исках да знаеш, че може никога повече да не се върна...но дори и да не се видим никога повече... аз винаги ще те нося в сърцето си! - момичето плахо му се усмихна, но той само се изсмя и каза:
-И?Защо ми го казваш?И без това като заминеш щях да разбера.Не беше нужно да си правиш труда да ми го казваш лично.
-Напротив.Защото исках да ти кажа, че...че няма да замина...само ако ти ме помолиш да не го правя. - каза Емма и го погледна право в очите.Крис обаче само каза:
-И смяташ че ще го направя?Че ще те помоля да не заминаваш?Хм...значи си се заблудила дълбоко.Нямам никакво такова намерение, защото след като заминеш аз най-накрая ще мога да подредя живота си.
-Хубаво.Значи се разбрахме. - каза Ем и продължи по пътя си, а в очите й избиха сълзи.Не очакваше такова отношение от страна на Крис.Той пък само се подсмихна, при мисълта в каква заблуда е Емма и също продължи да върви напред по пътя си...

_____________________________________________________________________



With Great Power Comes Great Responsibility! ~
avatar
The_Colorful_Girl
Скорпиончето на форума! :)
Скорпиончето на форума! :)

Scorpio Брой мнения : 489
Age : 24
Living in: : MJ's Neverland - The World of Magic and Love
Registration date : 26.12.2008

Вижте профила на потребителя http://www.iloveyoumore.dir.bg

Върнете се в началото Go down

Re: Непосредствено по коридорите...

Писане by viktoriq_kulun on 30/4/2009, 9:36 am

Вики вървеше грациозно,тихо,без да се налага да издава звук.Късата й,ефирна,бяла рокличка,сякаш се рееше около нея,когато направше някакво движение.Тя продължи да пристъпва тихо и без да издава много звуци,като оглеждаше с поглед картините,наредени по стените на коридора.Жули обхождаше с поглед цялата обстановка,придържаше се с ръка за парапета,докато .Синеоката си тананикаше някаква песен,която й бе влязла в главата.Започна да се изкачва нагоре по стъпалата,когато изведнъж стълбите се преместиха.Тя се държеше и не падна,но прехапа устни,като в главата й нахлуха мисли "А сега,какво става тук!?!""Как ще се върнеш сега,Жулиета???""Ами,ако се омотаеш по тези коридори до толкова,че не можеш да се върнеш,какво ще правиш,даже нямаш телефон!?!"Тя нямаше друг избор освен да продължи да върви,надали нямаше да излезе в някаква стая или помещение. "Добре успокой се,замъкът е голям,има хиляди стаи,където и да попаднеш,все ще намериш път да се върнеш,нали така? Само дишай и не се коси!".Сърцето й биеше ускорено,в главата й нахлуваха или укоражителни,или нахокващи я мисли.Докато вървеше и се изкачваше тичешком стълбите отново се преместиха.Тя позна коридорът,защото точно по него беше дошла,с последни сили започна да тича,за да не се преместят отново и да не може да се върне от там.Тя успя и стигна на време,задъхана.Пипна сърцето си,сякаш щеше да изскочи. "Я да си се връщам,тука май не ми е мястото...особено по коридора..."-промърмори тя и тръгна със сетни сили към общата стая на домът й.
avatar
viktoriq_kulun
Ученик/чка от Хафълпаф
Ученик/чка от Хафълпаф

Брой мнения : 18
Registration date : 27.04.2009

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Непосредствено по коридорите...

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите