Болничното отделение

by **The_Colorful_Girl** 29/12/2008, 11:53 am

Това е болничното отделение.

by **The_Colorful_Girl** 8/6/2009, 11:35 am

Дъмбълдор влетя с Емма на ръце в болничното крило.Той я положи на едно от леглата и отиде говори със сестрата.През това време Емма се съвзе и отвори очи.Тя още беше с прекрасната рокля с която беше на ревюто и въпреки бледото си лице изглеждаше прекрасно.Хари се приближи и хвана ръката й.През това време директорът се върна придружаван от Мадам Помфри, която увери всички, че много скоро Емма ще бъде отново на крака и ги озари с усмивка.Сю, Джини и Хари бяха неотлъчно до нея.Страшата сестра ги оставяше да седят при Емма, защото знаеше, че сега тя има нужда да вижда близките си.Все пак обаче те имаха часове и се наложи да оставят Емма сама.Тъй като тя се чувстваше много по-добре, тя стана и отвори прозореца за да влезе въздух и застана на него, а полъхът на прохладния ветрец развя косите й.Тогава директорът с върна, но този път с него имаше още някой.
-Мамо!, извика Емма и изтича да прегърне майка си.Г-жа Дуерре прегърна и целуна дъщеря си, след което я накара да се върне в леглото.През това време дойдоха отново Джини и Сю.Джини също като сестра си нададе писък от изненада и изтича да прегърне майка си.Дъмбълдор излезе за да ги остави на саме.Госпожа Дуерре седна на един стол до леглото на дъщеря си и я попита:
-Разбрах, че имаш връзка с момче. - и й смигна.
-О, мамо, нямам, той упорито отказва да се съберем отново.Такъв си е - упорства, инат! - каза Емма и отвори медальона, който носеше на врата си и подавайки го на майка си каза:
-Ето го.Това е той. - посочи тя вътре кръглата снимка на нея и Крис.Но когато г-жа Дуерре я видя тя стана бяла като тебешир и насмалко да изпусне медальона.След това с треперещ глас тя каза:
-Емма, ти не трябва да имаш нищо общо с това момче!Моля те, забрави го, намери си друг...
-Не! . Емма дръпна медальона от ръцете на майка си, сложи си го на шията и ядосана каза: - И ти ли майко?И ти ли ще ме убеждаваш, че той не е за мен?Че само ме разтройва, че ме наранява?Мислех, че единствена ти ще ме разбереш, но явно съм сбъркала!И ти си същатата като другите, върви си!Остави ме сама!
-Емма, миличка... - започна майка й, но Емма я сряза:
-Остави ме сама!Излез!
-Добре, добре, ето... - и г-жа Дуерре излезе със сълзи на очи.Емма се тръшна на една страна в леглото и също се разрида.Защо никой не искаше да я разбере?Защо всички се опитваха да я разделят с Крис?В този момент вратата на болничното крило се отвори и влезе Хари.Той се приближи към Емма и каза:
-Здравей, Ем. - но когато видя, че тя плаче попита: - Защо плачеш?Какво се е случило?
-Аз...нищо. - каза тя през сълзи.Но той се приближи седна на ръба на леглото и хвана едната й ръка.След това каза:
-Не е така.Знам, че има нещо.Хайде, избърши си очите и ми кажи какво е.
Успокоена от топлия глас на момчето, Ем избърса сълзите си и каза:
-Заради майка ми плача.Мислех, че тя ще подкрепи връзката ми с Крис, но съм се лъгала.И тя е като другите.И тя иска да ме раздели с него.
-Не говори така.Майка ти иска само най-доброто за теб!
-Може би, но най-доброто за мен е Крис, а тя също иска да ме раздели с него. - Емма погледна Хари право в очите.Той я погали по бузата и каза:
-Тя не е виновна.Не я обвинявай прекомерно.Освен това...човек не избира в кой да се влюби.Виж ме мен, знам, че не мога да имам връзка с момичето в което съм влюбен, но пак не мога да си го избия от главата.Виж, Емма, искам да знаеш, че аз винаги ще съм до теб когато имаш нужда и винаги ще те подкрепям, независимо дали си с Крис или с някой друг.Аз уважавам решението ти и не ти се сърдя че избра него.Винаги ще те подкрепям Ем.Каквото й да правиш.Той продължаваше да я гали по бузата, а очите й отново бяха пълни със сълзи.
-О, Хари...не знаеш колко много значи това за мен...Колко много значат твоите топли думи за мен...благодаря ти, че имаш търпението и силата да ми ги кажеш.Благодаря ти, че винаги си до мен... - и тя не издържа и го прегърна.Но те не знаеха, че майката на Емма ги наблюдава.Тя изграждаше нов план.Ако събереше Ем с Хари, тогава Емма щеше да забрави за Крис, щеше да забрави за...брат си.След няколко дни Ем вече беше изписана и на крака и можеше отново да се забавлява с приятелите си навън.

by Ив 10/7/2012, 8:34 am

- По-бързо, миличка, хайде. - Мадам Помфри се беше задъхала, носейки Майк към едно от леглата, докато Скар леко го придържаше от едната страна.
Сложиха го да легне и сестрата веднага зафуча нагоре-надолу, за да вземе някои нужни лекарства. Скар седна до момчето и започна нежно да гали шоколадовата му кожа на ръката. Той не помръдна, просто си стоеше като заспал в безсъзнание. Мадам Помфри дотича и започна да слага студени компреси на челото му, но нищо от това не помогна. По зачервената буза на Скар се стече една кристална сълза, но тя побърза да я изтрие.
- Спокойно, дете, той е в добри ръце. - каза й тя и направи опит за усмивка, но изглеждаше твърде престорена, за да успокои момичето. - Кажи ми какво стана.
Скар вдигна поглед към сестрата и си пое дъх. Да й каже ли? Дали не е тайна, дали не е опасно? После реши, че всъщност изобщо не я интересува, като има предвид залога. Ами ако премълчи сега и го загуби завинаги? Не. Категорично не.
Сестрата вдигна вежди в знак на очакване.
- Е?
Скар отново вдиша шепа въздух.
- Наистина не знам какво му е. В началото на вечерта беше наред, всичко беше страхотно. - момичето се усмихна леко, припомняйки си запознанството им. - После обаче.. той се разстрои, трябваше да се види с баща си. Отидохме в кабинета на директора и там.. те започнаха да се карат ии.. и баща му му даде някакво хапче, не знам какво беше.
Момичето едва говореше - цялата трепереше, а очите й се бяха насълзили отново.
- Аз.. аз.. моля Ви, помогнете му.
Мадам Помфри седна до нея и я погали леко.
- Разбира се, миличка, ще направя каквото мога. - после седна на стола до Майк и започна да оглежда лицето му за някакви признаци.
- Какво мислите, че му е дал? - попита плахо Скар.
- Не съм сигурна, че искаш да знаеш предположението им.
Скар стана на крака.
- Не, не, не! Не е това, което си мислех, нали?!
- Миличка, седни, моля те.. - сестрата се опита да я успокои, но Скар продължаваше да плаче.
- Отровил ли го е? Така е, нали? - думите излязоха от устата на момичето ужасно измъчено. Сякаш го казва с последни сили.
Мадам Помфри въздъхна тежко.
- Не мога да бъда сигурна, но.. - после млъкна и погледна към Майк, който леко помръдна, но после пак потъна в сън.

by **The_Colorful_Girl** 10/7/2012, 3:16 pm

От очите на Скар се заплъзгаха още сълзи, но тя ги изтри. В този момент Майк помръдна пак и нещо изпадна от джоба му - бялата кърпичка! Тогава тя се сети още нещо. Тя вдигна кърпичката, показа я на Мадам Помфри и каза:
- Той...докато отивахме към кабинета...той изведнъж пребледня и...потече му кръв от носа. Но не каза нищо, само се избърса с тази кърпичка и влязохме. - момичето погледна старшата сестра с насълзени очи. - Освен това баща му...когато му даде лекарството, каза че...че ако не го взима, Майк може да... - но тя млъкна. Не можеше да изрече думите. В този момент обаче Старшата Сестра осъзна какво се случва и изтича в кабинета си. Върна се все така тичешком, държейки в ръцете си лазурносиня отвара, от която изсипа малко в устата на Майк. За момент не се случи нищо, но после той леко повдигна клепачи. Видя първо Скар, която все още го галеше по ръката, и после уплашената Мадам Помфри. Скар се опита да му се усмихне и тихо каза:
- Как се чувстваш? Какво стана?
- Аз... - момчето се опита да се изправи в леглото и седна... - Аз не знам, просто се замаях и...и паднах. - но той отмести очи от Скар, защото премълчаваше нещо и не искаше тя да види, че той не й казва цялата истина. - Съжалявам. - добави тихо. - Не исках да те плаша. - той вдигна ръка и леко я погали по бузата. Тя само се усмихна, наведе се и го целуна по бузата. Бузките и на двамата леко поруменяха. В това време се обади Мадам Помфри, която все още изглеждаше уплашена:
- Скар, миличка, иди да занесеш това в кабинета ми - и тя й подаде отварата - и потърси... - и тя успя да измисли подходяща причина за да остане на саме с Майкъл достатъчно дълго за да поговорят. Когато Скар затвори врата на кабинета й, изчезвайки във вътрешността му, старшата сестра се обърна към Майкъл и каза:
- Знам какво става тук. Скар ми разказа за кръвта от носа и лекарството, което си изпил, защото се страхуваше за теб, и аз лесно свързах фактите. Това е много опасно. Добре че се предава само по кръвен път, иначе може да заразиш и нея. Не че пак не е възможно, но внимавай много. Оглеждай и двама ви за външни рани. И...най-добре е да й кажеш истината. Тя трябва да знае. Не знам дали знаеш, но лекарството което пиеш има странични ефекти, които се проявяват при някои, а при други - не. Ти все още си млад, а и си почнал да го пиеш скоро, но ако почнат да ти се губят моменти, означава, че и при теб са се проявили страничните ефекти. Тогава или трябва да спреш лекарството, макар че това води до..знаеш какво, или може да продължиш да го пиеш, докато изгубиш напълно паметта си. - при тези думи Мадам Помфри го погледна някак странно, все едно му обещаваше да му помогне каквото й да става, и му се усмихна леко за кураж. Тя тъкмо се обърна да влезе в кабинета си, когато забеляза, че Скар стои в рамката на вратата. На лицето й се четеше болка, а по бузите й се стичаха сълзи. Колко ли от думите на сестрата беше чула тя? За щастие, те разбраха, че не е чула много, защото попита:

by Ив 11/7/2012, 7:53 am

- Странични ефекти.. за какво става въпрос?
Мадам Помфри сведе глава и въздиша, а Майк просто мълчеше. Скар стигна до тях с 2 бързи крачки.
- Искам да знам какво става тук! Майкъл, кажи ми, аз трявба да знам.
Погледът на момчето се спря в очите на сестрата, питайки я сякаш какво да прави, а тя едвам забележимо поклати глава.
- Скар.. сега не е много подходящ момент да.. - започна той, но тя го прекъсна.
- Не е подходящ момент?! А кога ще е? Когато.. когато.. - но отново не можеше да го изрече. Малко по малко започна да разбира какво се случва. Или поне части от всичко. Но имаше ли значение, когато краят беше толкова болезнено очевиден. Ако не помогнеше на Майк, скоро той няма да има възможност да й обясни какво се случва.
- Миличка, наистина мисля, че засега е добре той да си почива. Добре е да го оставим за малко. - изглеждаше като молба, но Мадам Помфри беше категорична. Скар разбра, че днес не е денят, в който той или тя ще й кажат каквото и да било.
- Не, ще остана тук! - заяви момичето.
Майк същю не беше готов да й обяснява всичко, а беше наясно, че ако останат насаме тя ще иска да знае, затова с много мъка каза:

by **The_Colorful_Girl** 11/7/2012, 1:41 pm

- Моля те, Скар, аз...аз искам да си почина, защото все още се чувствам леко замаян. - той се опита да я окуражи с лека усмивка, но тя го гледаше със сълзи в очите. Искаше да бъде до него каквото й да става. Беше я страх, че ако...ако се случи немислимото, тя няма да е там и..всъщност тя се опитваше да избие тези мисли от главата си, но и не можеше да ги спре. Тя хвана ръката му, седна до него и нежно му заговори:
- Аз искам да бъда до теб. Няма да те оставя дори за секунда. Ако не искаш да говориш - добре, така да бъде. Когато си готов ще ми разкажеш всичко. Но аз няма да те оставя сам. Особено след последните събития. - момичето тихо изхлипа, после се наведе и го целуна по бузата. Той също й се усмихна, затвори очи и се опита да се унесе и да заспи. Изглеждаше малко блед, но същевременно част от руменината по шоколадовата му кожа се беше върнала. Беше толкова сладък и красив. Една черна къдрица, падаше отстрани до лицето му и го правеше да изглежда спираш дъха. Момичето седна на стола до леглото му, все така без да пуска ръката му. Тя го гледаше и през главата й прехвърчаха хиляди мисли. Мадам Помфри се суетеше около тях, помагайки на другите ученици. Тя крадешком хвърляше погледи на Скар, разкъсвана от дилема дали да посмее да й каже или не. Реши, че не смее. Майкъл беше този който трябваше да й каже. Тя се прибра в кабинета си. Скоро се спусна нощта. Скар се почувства изтощена, но беше непоколебима в решението си да бъде до любимия си. Ала скоро сънят я повали и тя заспа, седейки на стола. Майкъл обаче се събуди. Той отвори очи и видя спящата Скар до леглото си. Тъй като вече се чувстваше много по-добре, той стана внимателно и отиде до прозореца. Отвори го широко и погледна нагоре към пълнолунието. Луната озаряваше красивото му лице, и той сякаш чувстваше нежния допир на лъчите й. Момчето притвори очи, питайки се какво ще стане оттук нататък, и една сълза се стече по бузата му. Той не усети кога Скар се беше събудила и беше дошла при него, затова се стресна когато тя нежно го докосна, за да избърше сълзите капещи от очите му. Той се обърна към нея и двамата се погледнаха очи в очи. Някъде в дълбините на очите й също проблясваха малки капчици. Той нежно хвана лицето й в ръце, наведе се и допря устни до нейните. Окъпани от лунната светлина, двамата стояха така, застинали. Навън се чуваше само шумоленето на вятъра, който ги лъхна и развя косите им. Скар усети една мека къдрица, която погали лицето й. И двамата искаха този момент да продължи вечно, да ги нямаше всичките проблеми около тях. Мечтаеха, всичко да беше по различно, да можеха да знаят, че имат бъдеще заедно, но сега нищо не беше сигурно. И все пак този момент беше прекрасен. Беше магически. Когато най-сетне се пуснаха, Скар нежно погали лицето му с ръка и каза:

by Sponsored content

Болничното отделение

Болничното отделение

Re: Болничното отделение

Re: Болничното отделение

Re: Болничното отделение

Re: Болничното отделение

Re: Болничното отделение

Re: Болничното отделение