ИндексИндекс  PortalPortal  GalleryGallery  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  ТърсенеТърсене  ПотребителиПотребители  Потребителски групиПотребителски групи  Регистрирайте сеРегистрирайте се  ВходВход  

Share | 
 

 Николас Фламел - Част 1

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
The_Colorful_Girl
Скорпиончето на форума! :)
Скорпиончето на форума! :)


Scorpio Брой мнения : 489
Age : 23
Living in: : MJ's Neverland - The World of Magic and Love
Registration date : 26.12.2008

ПисанеЗаглавие: Николас Фламел - Част 1   29/12/2008, 11:45 am

Николас Фламел (Nicolas Flamel) е истинска личност - известен френски алхимик, кабалист и херметист, живял в Париж в периода 1330 – 1419 г.
Той се изучава в часовете по литература, в романа "Парижката Света Богородица".
И така, ето в какъв контекст се споменава той там:
"Парижката кал - помисли си Гренгоар, твърдо убеден, че тази вада щеше да му послужи за постеля... - е особено зловонна. Тя съдържа, навярно, голямо количество изпаряващи се азотни соли. Такова е, впрочем, мнението на Никола Фламел и на другите херметици"
Херметиците били последователи на Хермес - виден египетски жрец и алхимик, вероятно - бог Хермес от гръцката митология (?!)...
Николас Фламел е бил много известен по онова време. В книгата, се споменава, също така, за гробницата му, която принадлежи и на жена му - Клод Пернел, както и за къщата му, където умрял.
Гореспоменатата къща беше с подпори, изпъстрени със стихове и с йероглифи, излезли от ръката на самия Никола Фламел. Предполагаше се, че Фламел е заровил тук филосовския си камък и, в продължение на два века, всички алхимици... непрестанно обръщаха почвата, докато, най – сетне, след толкова безжалостно подкопаване и подриване, къщичката се разсипа на прах под краката им."
Погледнете също така – и учебника по химия за седми клас!

Никола Фламел е книжовник, възпитаник на Парижкия Университет.
През 1357 г., закупил един много обемист и много древен ръкопис, разкрасен с ярки багри. Самият той описва тази своя находка така:
“Писанието беше грижливо подвързано с една отвратителна кожа, украсена с релефни букви и с някакви странни рисунки… Изпитах чувството, че не бих могъл да разгадая словата, които бяха писани на език, различен от гръцки и латински, които аз владеех… Колкото до текстовете, вътре в книгата, писмената ми се сториха гравирани като с метално острие върху дървесна кора.“
На първата страница, със златни букви, било написано: “ От Абрахам Евреинът – жрец, принц, левит (еврейски свещенослужител), астролог и философ – до еврейския народ, разпръснат из цяла Франция, по волята Божия, поради Божия гняв. Народе, желанието ми е да преуспееш, пожелавам ти благоденствие…” Това благопожелание било последвано от тройна анатема и от цял куп жестоки проклятия, изречени по адрес на всеки, който си позволи да разлисти това писание, без да е жрец, книжовник или, поне, писар, тоест – посветен.
Н. Фламел се самоопределил като книжовник и започнал да разлиства книгата.
По – нататък, авторът предлагал помощта си на еврейския народ. Предлагал да му помогне да изплати дължимите си данъци към римската държава, в чиито граници живеел. Предлагал на своите сънародници да ги научи на тайната на трансмутацията (преобразуването) на различните метали в… злато.
Инструкциите, които следвали, ако, разбира се, били достоверни и, освен това – точно и ясно предадени, касаели единствено крайния етап на този процесс. Колото до предишните етапи на процеса, единствените откъслечни данни за тях били препратки към илюстрации, поместени на страници четвърта и пета.
Фламел открил гореспоменатите илюстрации, на посочените страници в ръкописа, но, за негово най – голямо разочарование, не било по силите на човек, непознаващ древната кабалистика, да разшифрова чертежите и обясненията към тях. Наложило се Никола да се запознае с тази древна еврейска традиция и да прочете внимателно древните свещени книги…
В продължение на повече от 20 години, Никола Фламел ще прави отчаяни опити да открие човек, който да му открие скрития смисъл на тайнствените илюстрации. Неговата съпруга – Клод Пернель, ще му подскаже идеята да замине за Испания, където да се срещне с един известен еврейски учен, който би могъл да хвърли светлина върху тази загадка. Фламел решава да оползотвори своето поклонение до Св. Жак от Компостелла (Seint Jacques de Compostelle). Екипиран с тояга и със шапка, той се влива в една многочислена тълпа поклонници, които тръгват към прочутото испанско светилище. Разбира се, не пропуска да вземе със себе си копие на тайнствените илюстрации и на неразбираемите обяснения към тях.
След множество приключения по пътя, книжовникът достига до светилището, където се изповядва и се причестява (с хляб и вино).
След това, се запътва към град Леон, в северна Испания. Там, успява да се срещне с магистър (учител) Канчес – велик учен и лекар, евреин в доста напреднала възраст. Когато вижда споменатите чертежи и разясненията към тях, евреинът бива учуден и премного щастлив, разпознавайки в тях части от древен ръкопис, който той, отдавна, сметнал за загубен за човечеството. Завладян от идеята да види целия ръкопис, еврейският учен решил да последва Никола до Париж. Но, когато стигнали до Орлеан, старецът, покосен от някаква болест, умрял. След като погребал новия си приятел в орлеанското гробище, Н. Фламел се завърнал в Париж.
Нека чуем разказа му…
“Разполагах с информацията за основните химически елементи, но не и с тайната на тяхната първоначална обработка, факт, който ме изправи пред неописуеми трудности. Но, постепенно, започнах да се доближавам до разгадаването на тайната, благодарение на моята интуиция, която не ме подведе. Съвсем скоро, опитите ми да изпълня Учението щяха да се увенчаят с успех.
Първият път, когато успях да осъществя трансмутацията, аз употребих 230 грама меркурий (живак), които трансформирах в много фино сребро, по – чисто от онова, което минйорите добиват в сребърните мини. Това се случи в понеделник, 17.01.1382 г., в присъствието на моята съпруга.”
Три месеца по – късно, Никола Фламел успял да трансформира, за първи път, някакъв метал в чисто злато. Магистър (майстор, учител) Николас Фламел и мадам Клод скоро оползотворили богатството, което били натрупали. Те дарили пари “…за построяването на 14 болници, на 3 параклиса, на 3 катедрали – всичките – в Париж и още толкова – в Болоня (в Италия), без да се брои милостинята, давана на бедните сред местното население, най – вече на бездомни вдовици и сираци”.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://www.iloveyoumore.dir.bg
 
Николас Фламел - Част 1
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Hallows and Horcruxes - It all ends here!!! ★ :: Из Хогуортс :: Библиотека-
Идете на: