Философски камък

by **The_Colorful_Girl** 29/12/2008, 11:43 am

Философският камък било чудотворно вещество,което можело да превърне оловото в злато и с чиято помощ се правело еликсир на безсмъртието. Никола Фламел създава легендарния камък в своята алхимическа лаборатория на 17 януари 1382 г. Много от известното за Фламел идва от неговата книга "Йероглифика", в която се разказва как почти случайно станал алхимик. Когато се е родил - около 1330 г. във френското градче Понтоаз, алхимията вече се упражнявала в цяла Западна Европа. Основаващи се на практиките на древногръцките и египетски ковачи, тайните на алхимията били възприети от арабския свят и се разпространили в Европа към 1200 г. Латинските книги описвали сложни лабораторни експерименти, химически съставки и процедури, с които можело да се създаде философски камък и да се придобие огромно богатство, да не споменаваме и вечния живот. Вярвало се е също,че алхимията е духовна практика,затова със скромност и всеотдайност алхимикът можел да постигне състояние на чистота и възвишеност. Като младеж Фламел не проявявал интерес към алхимията,макар че несъмнено бил чувал за нея. Той бил добре образован човек за епохата си,грамотен и на латински , и на френски. По-късно станал професионален преписвач, нотариус и книготърговец. До този момент животът на младия писар бил съвсем обикновен. Един ден в кантората му се появил непознат и му продал книга, която завинаги променила живота му. Позлатена книга,извънредно стара и голяма,само срещу два флорина,нито хартиена,нито пергаментова, каквито са останалите книги, а от съвсем тънка дървесна кора. Корицата била от бакър, много изящна и гравирана със странни изображения. След като прочел книгата Фламел се убедил ,че тя съдържа тайната на философския камък, стига той да можел да я проумее. Подобно на всички други алхимически книги,голяма част от нея нарочно била написана на тайнствен език. И най-големите тайни не се криели в думите, а в загадъчните символични илюстрции. Една от тях представлявала пустиня, пълна с красиви извори, от които бликали змии. Друга изобразявала брулен от вятър храст на върха на планина, заобиколена от грифони и змейове. Фламел прерисувал илюстрациите, показал ги на свои колеги с надеждата, че някой ще ги разгадае, но без успех. Точно по това време се предполага, че Никола си направил лаборатория, в която изследвал тези части от книгата, които разбирал, но напразно. Алхимическата традиция изисквала онези, които изучели "изкуството", да бъдат посветени в тайните му от учител. Накрая Фламел отркил такъв в Испания. След като разгадали тайната, Фламел се върнал в Париж и след три години труд постигнал целта си. "Направих проекция на червения камък върху определено количество живак в присъствие единствено на Пренел, което превърнах в почти същото количество чисто злато"-пише той. Фламел го направил само три пъти. Ала това било много повече,отколкото му трябвало. Двамата с Пренел (жена му) живели скромно и използвали богатството си за благото на другите. През останалите си години те основали и издържали 14 болници, построили религиозни паметници, плащали за поддръжката на черкви и гробища и давали щедри подаяния на бедните вдовици и сиропиталища. Пренел починала през 1397 г. и Фламел прекарал последните си години в писане на алхимически трудове. Той умрял на 22 март 1417 г. и бил погребан в черквата "Сен Жак Бушери", която се намирала близо до дома му. Към 17 век историята на Фламел била вече обгърната в легенди. Разказвало се, че скоро след смъртта му крадци проникнали в дома му, търсейки злато. След като не открили нищо,отворили ковчега на великия алхимик с надеждата да открият парче от камъка. Вместо това установили,че ковчегът е празен-нямало нито камък, нито Фламел! Някой смятат, че Фламел и Пренел не са умирали. Те използвали камъка,за да станат безсмъртни. Последвал взрив от съобщения на очевидци, които твърдели, че са видели Фламел. Един пратеник на крал Луи XIV дори заявил, че ги срещнал в Индия.През 1761 г. ги "видели" на постановка в Парижката опера.