Hallows and Horcruxes - It all ends here!!! ★
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.

Гифон 1 част

Go down

Гифон 1 част Empty Гифон 1 част

Писане by The_Colorful_Girl 29/12/2008, 11:36 am

Грифоните са митични същества, описвани като "чудовищни птици с глава на орел и тяло на лъв".
Грифоните са "кучетата на Зевс". Те са впрегнати и в колесницата на Немезида - богинята на отмъщението и символизират бързото възмездие, което би сполеляло всеки, извършил престъпление. Малко магически същества са били изобразявани в толкова противоречива светлина, колкото грифонът, бащата на благородния хипогриф. Хибридното чудовище, обединяващо глава, крила и нокти на орел с тяло на лъв, грифонът бил смятан за царствен и смел, зъл и алчен, непорочен и сатанински.
Грифоните (от гръцката дума дума "гипос" - "кръв" и персийската "гирифтен" - "сграбчвам") се появяват на изображения отпреди пет хиляди години. В по-късните истории се разказва, че обичали конско месо. Също като василиска и еднорога, образът на легендарния грифон може би се основава на истинско животно. Един от кандидатите за първообраз е лешоядът, обитаващ европейските и азиатските планини. Друга теория предполага, че легендите за грифон са възникнали като обяснение на фосилните останки от тайнствени същества с гърбав клюн, откливани в златоносните области на пустинята Гоби, откъдето произлезли и историите за техните златни съкровища. Днес ни е известно, че останките всъщност са на протоцератос, близо двуметров динозавър с папагалски клюн и гребен на шията, който би могъл да бъде объркан с крила.
Комбинацията от царствената сила и благородство на лъва с бързината и зрението на орела направили грифона идеален символ за аристократичните гербове. Най-древните са открити в светилища и гробници в Египет и Персия, което предполага, че това същество първоначално е било вид на дух-пазител. Гръцкият пътешественик и поет Аристей, който твори от около 675 г. пр. н.е., пръв описва родината и поведението на грифона. Обединявайки истории, разказани му от евразийските номади, той съобщава, че грифоните били свирепи, трупащи златни съкровища същества, обитаващи пустините и планините на Монголия. Техните гнезда били направени от чисто злато и се издигали високо в планините, откъдето съществата имали отличен изглед надолу.
Както много други митични същества, грифоните се срещат във фентъзи игри и книги.
Грифон
Грифонът (на гръцки “грифос”, персийски شیردال ширдал, “лъв-орел”) (също произнасян “грифон” и по-рядко срещано “грифен” и “грифин”) е приказно същество с тялото на лъв и глава и криле на орел. Често грифоните са изобразявани с издадени уши, традиционно наричани “магарешки уши”. Както лъвът е считан за “цар на зверовете”, а орелът “цар на въздуха”, грифонът се считал за особено мощно и величествено същество. Някои предания казват, че само женските грифони имат крила. Обикновено грифонът е представян с четири крака, крила и клюн, с подобни на орел нокти на мястото на предните крака на лъва и конски уши, стърчащи над черепа му. Някои писатели описват опашката като змия. Класическите и хералдическите грифони са мъжки и женски. Така нареченият “мъжки” грифон, наречен “кийтонг” в един английски хералдически ръкопис от ХV век, е аномалия, която принадлежи към по-късна фаза от английската хералдика. Според египетската митология, грифонът съществува като противоположното допълнение на сфинкса.
Природа на грифоните
Истории за грифони и аримаспийци от далечната Скития, близо до пещерата на Борея (Гесклейтрон) имало в загубената архаична поема на Аристей от Проконес, “Аримаспия”, ревностно били предадени от Херодот и в “Естествена История” на Плиний. Грифонът построявал гнездо като орел. Вместо яйца, той снасял ахати. Животното пазело златните мини и скритите съкровища и било враг на конете. Невероятно редкия потомък на грифон и кон бил наричан хипогриф. Грифонът бил посветен на слънцето, а древните художници представяли колесницата на Слънцето, теглена от грифони. Той бил често срещан елемент от “животинския стил” на скитското злато; считало се, че обитавал степите на Скития, които се простират от съвременна Украйна до централна Азия; там изобилствали злато и скъпоценни камъни и когато странници се доближавали, за да събират камъните, съществата се нахвърляли върху тях и ги разкъсвали на парчета. Скитите използвали гигантски вкаменени кости, намерени в този район, като доказателство за съществуването на грифоните и за да държат външните лица далеч от златото и скъпоценните камъни. Скоро беше предположено, че тези “кости на грифон” в действителност са фосили от динозаври, които са често срещани в тази част от света. Адриен Мейджър, класическа фолклористка, е направила пробни връзки във “Fossil Hunters: Paleontology in Greek and Roman Times” (“Ловци на Фосили: Палеонтология в гръцките и римските времена”), между богатите легла на вкаменелости около Средиземно море и около степите до пустинята Гоби и митовете за грифони, кентаври и архаични гиганти, произхождащи от класическия свят. Мейджър обрисува поразителни прилики, които съществуват между черепите на протоцератопс в степите, водещи до пустинята Гоби и легендите за складиращия злато грифон, разказвани от номадските скити от региона. Сред безспорните доказателства е гръцката ваза от VІ век на корицата на книгата. Размерът на вкаменените черепи може би е изворът на твърдението, че грифонът е 8 пъти по-голям от лъв. Древните еламити дълго време използвали грифона като символ в архитектурата си. В Еламските легенди, грифонът бил представен като еламитски бог. В персийската митология, особено по време на Ахеменидската династия, грифони, наречени “хома”, били широко използвани като статуи и символи в палати. “Хома” също така имат специално място в персийската литература като пазители на светлината.
Ирландски писател от 9 век с името Стивън Скотус отстоявал твърдението, че грифоните били силно моногамни. Те не само се свързвали до живот, но ако един от партньорите умирал, другият продължавал сам до края на живота си, никога не търсел нов партньор. Затова грифонът бил направен емблема на вижданията на църквата за повторното женене. Бидейки отчасти летящо и отчасти сухоземно животно, в християнството той бил разглеждан като символ на Исус (който бил едновременно човек и Бог). Навиците на женската за снасяне на яйца първо били ясно описани от Света Хилдегард от Бинген, герменска монахиня от ХІІ век. Тя скицирала как очакващата майка търси пещера с много тесен вход, но с много стаи вътре, защитена от стихиите. Там тя снасяла нейните 3 яйца (с размерите на щраусови яйца) и стояла да ги пази. В архитектурната декорация грифонът обикновено е представян като четирикрак звяр с крила и с глава на леопард или тигър с рога, или с главата и човката на орел. Грифонът е символ на Музея на изкуството във Филаделфия и могат да се видят бронзови отливки на грифони, поставени във всеки ъгъл на покрива на музея, където се пази колекцията.
Грифон е представен в “Алиса в Страната на Чудесата” на Луис Карол, там Кралицата на Сърцата му нарежда да заведе Алиса да види Лъжливата Костенурка и да чуе историята ѝ. Оригиналната илюстрация от Сър Джон Тениъл изобразява грифона в необикновено натуралистичен вид.
Някои големи видове от хищниците на Стария Свят са наричани грифони, включително лешоядът хищник (Gyps fulvus), както и някои породи кучета (грифони). Научното име на вида кондор, който живее в Андите е Vultur gryphus, на латински “грифон-лешояд”.
Хералдически грифони .
The_Colorful_Girl
The_Colorful_Girl
Скорпиончето на форума! :)
Скорпиончето на форума! :)

Scorpio Брой мнения : 489
Age : 30
Living in: : MJ's Neverland - The World of Magic and Love
Registration date : 26.12.2008

http://www.iloveyoumore.dir.bg

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото

- Similar topics

 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите