Hallows and Horcruxes - It all ends here!!! ★
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.

Тема за размисли...

Go down

Тема за размисли... Empty Тема за размисли...

Писане by The_Colorful_Girl 25/7/2012, 8:25 am

Тук всеки може да пише каквото си поиска.
Темата е за всички наши мисли, и чуства, разсъждения и заключения, всичко което ни вълнува на момента. Пишете без ограничения, и споделяйте. Ако е болка - ще намалее. Ако е щастие, ще се удвои Smile И ако не друго - то поне всичко ще бъде споделено... [hugs]
The_Colorful_Girl
The_Colorful_Girl
Скорпиончето на форума! :)
Скорпиончето на форума! :)

Scorpio Брой мнения : 489
Age : 30
Living in: : MJ's Neverland - The World of Magic and Love
Registration date : 26.12.2008

http://www.iloveyoumore.dir.bg

Върнете се в началото Go down

Тема за размисли... Empty Re: Тема за размисли...

Писане by The_Colorful_Girl 25/7/2012, 8:26 am

Така...Ако има някой който да е препатил най-много от форуми, това съм аз. От стария и от сегашния форум препатих твърде много, но и си взех твърде много поуки. Аз освен, че цял живот бях фен на "Хари Потър" сагата бях фенка и на Ем Джей, и не съжалявам, защото всичко на което се научих, от Ем Джей и книгите за малкия магьосник, беше Любов. Трябва да отбележа, че отделих години първо на стария форум, а сега и на сегашния, години. Дарих му ужасно много надежди, че все пак ще дойдат хора, че все пак ще живне. Но, уви, опарих се. Опарих се, но си струваше, защото научих важен урок. научих че не бива да отдавам сърцето и надеждите си, на каквото й да било в интернет - сайт, форум, група и така нататък... Особено ако са български... Не казвам нищо лошо, срещу българите, но ние сме хора само на празните приказки, не на действията. Отдавна съм се убедила в това. Аз и другата админка препатихме много с тези форуми за "Хари Потър", но най-важното е, че не се отказахме. Каквото й да ставаше. Защото както се казва - надеждата умира последна......[Only admins are allowed to see this image]
The_Colorful_Girl
The_Colorful_Girl
Скорпиончето на форума! :)
Скорпиончето на форума! :)

Scorpio Брой мнения : 489
Age : 30
Living in: : MJ's Neverland - The World of Magic and Love
Registration date : 26.12.2008

http://www.iloveyoumore.dir.bg

Върнете се в началото Go down

Тема за размисли... Empty Re: Тема за размисли...

Писане by The_Colorful_Girl 25/7/2012, 8:39 am

Порових се в една тема за размисли в друг форум и открих нещо интересно, което бях писала доста отдавна:

... написа:Размисли...Размислите са хубаво нещо...Снощи за пореден път мислих за много неща... Но най-вече мислих за всичко случило се от 25 юни 2009 насам... За момента в които научих че Майк вече го няма, за делото, за Мъри... Понякога много мисля върху всички тези неща...И това което ми позволява да намеря вътрешен покой, е че се опитвам да простя на Мъри и да продължа напред...Понякога успешно, понякога не чак толкова, но все пак се опитвам да му простя и да го разбера, защото знам че такова би било и желанието на Майк. Не казвам, че оправдавам Мъри, но не го и съдя. Единственият който има право да съди, е този които ни наблюдава отгоре. Знам, че след тези мои думи сигурно ще ме вземете за откачалка, но знаете ли, не ме интересува. През изминалата част от живота си съм преживяла много неща, и единственото което ми помагаше да продължа напред, което все още ми помага, и което винаги ще ми помага, е любовта ми към Майкъл. Той наистина беше изключителен, нямаше друг като него...Но не защото беше невероятен певец или убийствено добър танциор, не...За мен той беше изключителен, защото беше най-прекрасното човешко същество, в което имах щастието да се влюбя, и единственото човешко същество, които би могло да разбере колко самотна се чувствам...Снощи докато разсъждавах върху всички тези неща, се замислих, за отминалите години, за загубеното време...Замислих се, за всеки път от 25 юни насам, когато отивах на Ем Джей-ски партита. Всеки път когато някое такова парти наближаваше, се чувствах малко уплашена. Чувствах се уплашена, защото не мога да танцувам, а знам колко е важно за един фен на Ем Джей да може да танцува, и ме беше страх да не стана за смях, когато отида...Но в момента в който отивах на партито, всичките ми страхове изчезваха, гласът на Майк ме унасяше и спирах да мисля за каквото й да било, защото по някакъв необясним начин винаги го чувствах близо до себе си на такива партита...Сякаш стоеше до мен и ме насърчаваше, сякаш ми шепнеше да усмихвам, да се забавлявам, да продължа напред... И когато партитата свършваха и трябваше да си тръгна, сякаш усещах, че чувството което изпитах че Майк е близо до мен, ще остане с мен завинаги... Снощи докато се връщах от даскало, валеше сняг примесен с малки капчици дъжд, и беше толкова красиво...И в момента в който затворих очи за да усетя падащия сняг, го усетих отново...Сякаш ме докосваше, и ми вдъхваше сили, сякаш ми обещаваше да бъде винаги до мен... Аз обожавам когато вали дъжд, защото тогава се чувствам много по-близо до Майкъл...Дъждът ми напомня самотата, която и двамата изпитахме на свой гръб, и която ще продължа да изпитвам винаги..., напомня ми Майк в любимия ми момент в края на "Stranger in Moscow", когато разперва ръце под дъжда...И сякаш става чудо, и дъждът успява да ми даде утехата от която се нуждая, успява да отмие болката ми, успява да ме пречисти, и да ме съживи за нови, по-хубави дни...Помня началото на коледната ваканция 2010 година... Класната ни заведе в един дом за деца, до моя град. Те бяха толкова мънички, толкова невинни, гледаха ни с погледи изпълнени с толкова много любопитство, че нещо ме прободе в сърцето...Спомних си всички онези снимки и клипове на Майк в хилядите сиропиталища, болници и детски градини които беше посетил. Спомних си как държеше дечицата на ръце, и нежността която се изписваше на лицето му... Заболя ме...Ние поиграхме малко с децата и решихме да си направим снимки(аз май все още пазя моята), и когато седнахме на столовете да си починем, реших да си извадя телефона и слушалките, за да си пусна Ем Джей, но в ръцете си държах едно от децата. То забеляза телефона ми и в момента в които плъзнах нагоре капака, дисплея ми светна, и се показа снимката на Ем Джей, която бях сложила за фон(мисля че беше от Stranger in Moscow, но вече не си спомням, ама важното е, че беше много красив), и в този момент детето се опита да издърпа телефона от ръцете ми. В първия момент реших, че е заради снимката на Майк, но после се оказа, че детето искало да види нашата снимка с него, понеже ни снимаха с моя телефон. Аз събрах кураж и въпреки че беше съвсем мъничко, внимателно го попитах дали знае кой е Майкъл Джексън. То обаче само се засмя и поклати глава. След това ме втрещи като заяви на госпожата ми по испански език, че била много грозна. Всъщност ме втрещи повече това че го повтори няколко пъти...После чух една от жените които се грижат за децата да казва, че те слушат само чалга. И отново нещо ме прониза нещо в сърцето, но този път много по-силно... Едва сдържах сълзите които бяха напълнили очите ми. Запитах се, дали изобщо някой ще си спомня това, което Майк правеше за толкова много деца по света, запитах се дали някой ще си го спомня като човешко същество, дали някой ще си спомня прекрасната му усмивка, красивите му очи, нежните му къдрици, шоколадовата му кожа... Тогава за пръв път се замислих за бъдещето и се ужасих. Но най-вече ме плашеше и продължава да ме плаши мисълта, че ако някога имам дете, то също няма да се интересува от Майк, а това не бих могла да понеса... И тогава се запитах, има ли смисъл да дам живот на едно невинно създание, като знам в какъв свят ще отрасне...Всеки път щом си помисля това се сещам за думите на Майкъл, че само като си представи живота едно поколение напред и се ужасява...И тогава се сещам за него и децата му...Когато бяха още свъсем малки, когато той ги държеше в обятията си, те бяха толкова прекрасни, и сега когато ги виждам толкова порастнали, някак не мога да ги възприема, защото ми е трудно да възприема някои от нещата които правят, именно защото знам, че Майк никога не би се съгласил. Понякога много мисля за всички тези неща... Моят клас тъкмо свикна да не обижда вече Майк, а сега следват абитуриентски, изпити и нови места, нови хора....Това което най-много ме плаши, е че мога отново да попадна на хора, които мразят Майк, а от това много ме боли, защото през тези няколко години много страдах именно заради такива хора. Но в края на крайщата, след всички тези размисли, винаги осъзнавам, че животът продължава, усещам силата която ме изпълва и осъзнавам че каквото и да ми се случи оттук нататък, каквото има да става, ще стане, и тогава аз ще го посрещна достойно, както Майк ме научи с любовта си. Защото той ми даде силата да се боря. Той ме научи да бъда такава, каквато съм......
The_Colorful_Girl
The_Colorful_Girl
Скорпиончето на форума! :)
Скорпиончето на форума! :)

Scorpio Брой мнения : 489
Age : 30
Living in: : MJ's Neverland - The World of Magic and Love
Registration date : 26.12.2008

http://www.iloveyoumore.dir.bg

Върнете се в началото Go down

Тема за размисли... Empty Re: Тема за размисли...

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите