Hallows and Horcruxes - It all ends here!!! ★
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.

Моето crazy портфолио ~*~

Go down

Моето crazy портфолио ~*~ Empty Моето crazy портфолио ~*~

Писане by The_Colorful_Girl 29/12/2008, 8:06 am

Здравейте! Наричам моята тема "портфолио", защото тук ще публикувам творчество от всякакъв характер. Моля само, хората които не са ми виждали творчеството никога, да започнат с това отзад напред, тоест от най-новите неща към най-старите, защото ако почнат от най-старите когато за пръв път се сблъсках с това животно "фотошоп" ще се ужасят и ще напуснат темата веднага...А пък ще е жалко, защото ми се струва че сега доста съм задобряла... Smile Вижте за начало тези неща, а по-нататък ще добавя още  ...
Послепис: За тези които не знаят, натиснете на "Spoiler" за да видите всички неща...

Spoiler:
Spoiler:
Spoiler:


Последната промяна е направена от The_Colorful_Girl на 2/2/2021, 2:55 pm; мнението е било променяно общо 10 пъти
The_Colorful_Girl
The_Colorful_Girl
Скорпиончето на форума! :)
Скорпиончето на форума! :)

Scorpio Брой мнения : 489
Age : 30
Living in: : MJ's Neverland - The World of Magic and Love
Registration date : 26.12.2008

http://www.iloveyoumore.dir.bg

Върнете се в началото Go down

Моето crazy портфолио ~*~ Empty Re: Моето crazy портфолио ~*~

Писане by The_Colorful_Girl 29/12/2008, 8:07 am

Eто ви още от моето творчество:Моето crazy портфолио ~*~ 609783

What you mean for me Michael

For someone you’re real mystery…

For others – reason to live…

But do you know what do you mean to me?

To me you’re me,

your pain is my own pain,

your happiness is my own happiness,

your fears are my own fears,

your joy is my own joy,

your misery is my own misery,

but above all – your soul is my soul,

your heart is my heart.

My love for you is

furious love, obsession,

infection of the soul

that nowhere you can hide from,

which you can never escape.

Love more frightful than fear,

more alive than life.

There are no words, candles, compliments.

No flesh.

Neither flowers nor smiles.

There is no you and me, we two.

In my love I am you.

And I miss you so much,

that no words can describe.

But now I know that

wherever you are,

you are happy,

because at least,

no one can hurt you anymore, my angel!

Yes, you are my angel,

and when I say “I love you”,

it’s not because I want you,

or I can’t have you.

I love what you are,

what you do,

how you try,

I’ve seen your kindness and your strength,

I’ve seen the best and the worst of you,

And I know exactly what you are.

You are more than a hero,

You are The One Michael!

And it was very hard for me to let you go,

but when you love someone, you must let him go…

And I did…I let you…But now I’m broken Michael…

I’m broken and I don’t know how much

I can stand and bear, but I’ll try,

I must try because of you, my love,

And because of the strength you gave me

through the years…

I’ll fight to prove your sacrifice

will be honored with love and loyalty.

I love you my beautiful Moonwalker,

and I always will, because my heart

belongs only to you!

Rest In Peace, MJJ,

At least now you’re in your Neverland,

and will never grow up…!

Yours Forever, M


Един ден в нейния живот...тя си спомни...



Докато умираше осмият месец в годината, една красива млада жена се приготвяше за един от най-важните дни в живота си. Докато си слагаше грим, тя погледна разсеяно към бялата й рокля, а после към прозореца и масичката под него и погледа й падна върху единствената снимка там. На снимката имаше малко момиченце, което седеше в скута на красив млад мъж – нейния баща. Двамата се усмихваха един на друг и изглеждаха много щастливи. Жената стана, отиде до масичката, вдигна снимката и я погали с длан, сетне я притисна до сърцето си. След това впери поглед през прозореца, някъде в далечината и от очите й се заплъзгаха сълзи.Тя отвори уста и прошепна:
- Липсваш ми, татко. – и докосна с ръка прозореца, сякаш за да докосне някого отвъд него, който не се виждаше. И тогава тя си спомни всичко. Спомените й нахлуваха бързо, един по един, и я пробождаха в сърцето, така както мълниите раздират небето в най-бурната нощ... :
Беше мрачен следобед.Предвиждаше се буря. Небето беше притъмняло и скоро щеше да завали. Навън почти не бяха останали хора, а автомобилите бяха прибрани на сигурно място в гаражите. Беше настанала нечувана тишина. Но един човек все пак не се беше прибрал. Мястото беше Париж. Един човек с черна шапка, черна маска и дълго палто вървеше по улицата и бързаше да стигне до хотела си, докато някой не го бе забелязал и разпознал, въпреки че на пръв поглед нямаше такава опасност. Но докато вървеше забързано по една особено дълга улица, той чу шум встрани от себе си и подскочи като ужилен. Отнякъде се чуваше плач на малко дете. Той тръгна по посока на шума, и стигна до края на улицата, където имаше само една доста мръсна и стара пейка и няколко кофи за боклук. Мъжът се приближи към пейката и какво да види – на нея лежеше изоставено едно малко сладко бебе. Той веднага отиде при него и го взе на ръце.След това се опита да го успокои и му заговори:
- Как са могли да оставят такова сладко ангелче. – недоумяваше мъжът, но когато произнесе тези думи, той го направи с такава нежност и любов, а гласът му беше толкова топъл и мек, че бебето изведнъж спря да плаче и започна да се усмихва. Виждайки това мъжът засия, и озари бебето с усмивка, която го заслепи повече дори от самото слънце. – Не мога да те оставя тук, идваш с мен. – заяви мъжът и отново забърза по пътя си, но този път с бебето на ръце. След като измина няколко пресечки, той най-накрая се озова пред хотела си. Влезе вътре, качи се в ансансьора и побърза да се вмъкне в стаята си преди някой да го е забелязал. След това седна на леглото и се усмихна на бебето. По пътя то беше заспало и сега спеше като ангелче. Мъжът го целуна нежно по главата, след това го остави на леглото, преоблече се и легна до бебето, като не откъсваше очи от него дори за миг. Той нежно докосна детето и го погали по ръчичката, а след това се усмихна и каза:
- Ще те кръстя Принцес, защото си красива като мъничка принцеса. – и оттогава мъжът се превърна в баща и в единствения роднина на малкото бебе. Той беше посветил грижите си изцяло на малката Принцес и не отделяше поглед от нея дори за миг. Пред очите му и благодарение на неуморните му грижи, тя се превърна в прекрасно шест-годишно момиченце. Веднъж тя беше застанала на прозореца и чакаше баща й да се върне от своя концерт. Когато видя колата му да се задава, тя веднага изтича да го посрещне и се завтече към него с радостни викове:
- Тати, тати...!, и се хвърли в обятията му. Още щом я видя да тича към него, той засия, а когато тя се хвърли в прегръдките му той я притисна до себе си. Той все още беше облечен с блестящото сако и бялата ръкавица, с които си беше тръгнал от концерта, а белите му чорапи, обсипани с блестящи частици, проблясваха в тъмното..
- Не трябваше ли вече да си в леглото, Принцес? Много е късно. – попита той дъщеря си, но не изглеждаше ядосан, дори напротив – явно се радваше че тя бе останала будна за да го посрещне. Той я гушна, целуна я по главата и двамата влязоха в къщата. След като я заведе в стаята й, и я сложи в леглото, и й обеща че веднага щом си вземе душ ще дойде да й разкаже приказка и да я целуне за лека нощ. Тя кимна послушно и се усмихна. Той отново я целуна по главата и излезе от стаята. Когато се върна, беше облечен в дълъг, бял халат, а дългата му, бухнала черна коса, не беше вече вързана, а беше отпусната и почиваше върху раменете му. Той носеше в едната си ръка любимата книга на дъщеря си – „Питър Пан”, а в другата – две чаши с топло мляко с какао. Той подаде едната на дъщеря си, остави своята на нощното шкафче, легна внимателно до дъщеря си, отвори книгата и зачете. Заслушана в прекрасния му глас, и доволна че отново е в прегръдките на баща си, малката Принцес започна да се унася и заспа.
Минаха години и малката Принцес се превърна в красива 12-годишна тийнейджърка. И въпреки това тя не беше като другите деца на нейната възраст, а по-скоро заприличваше на баща си – тя беше красива, забавна, умна, но много тиха и скромна, освен това много обичаше да танцува на песните на баща си, като доста често го караше да й показва тази или онази стъпка и да я учи на повече и повече движения. От своя страна той го правеше с удоволствие и двамата ужасно се забавляваха. Една сутрин, в началото на лятото, тя се събуди първа и реши този път тя да опита да приготви закуска за баща си и да го изненада. Когато успя с помощтта на една от готвачките да приготви закуска за баща си, тя заяви че иска да му я занесе сама, взе подноса и се запъти към стаята му. Но горката Принцес нямаше представа какво ще завари там. Най-накрая тя застана пред вратата на стаята му и почука, но не чу отговор, за това бутна вратата и влезе. Тя остави закуската на малката масичка пред леглото на баща си и се приближи за да го събуди с целувка по бузата. Ала когато долепи устни до кожата му бедното момиче отскочи назад. Баща й беше ледено студен. Тя започна да го дърпа за ръката в неуспешен опит да го събуди, но уви.
- Татко, татко, събуди се!, викаше тя със сълзи на очи, но баща й не се събуждаше. Обезпокоени от виковете й две от прислужничките влетяха в стаята. Те се помъчиха да изведат Принцес оттам, но тя се беше вкопчила в баща си и не го пускаше.
- Татко! Татко, моля те, събуди се, моля те отвори очи!, плачеше тя, обвила ръце около шията на баща си в отчаян опит да го прегърне и да го стопли. Накрая двете прислужнички успяха да откопчат разплаканата Принцес от безжизненото тяло на баща й. Въпреки че тя не спираше да се дърпа и да плаче, двете жени я заведоха в стаята й и успяха някак да я успокоят.
И ето я сега – отново стоеше сама в празна стая и отчаяно викаше баща си в мислите си. Но когато ръката й се докосна до прозореца, огромна мълния раздра небето, и тя чу до болка познатия й и любим глас:
- Не тъжи, скъпа Принцес, аз съм с теб.Вярвай...
- За да видиш. – довърши тя изречението и след като изтри сълзите усмивка се разля по лицето й. – Обичам те, татко, много ми липсваш. – прошепна тя по посока на гласа и добави: - Аз никога няма да спра да вярвам, и никога няма да забравя нещата на които ме научи! Но не разбирам...как така чувам гласа ти?
- Не моят глас, принцесо моя, това е твоят глас...Открила си ме в себе си... – и с тези последни думи, втора мълния раздра небето и всичко утихна, а тя се зае да довърши подготовката за сватбата си, но вече не беше тъжна. Тя беше разбрала. Сега не спираше да се усмихва. Когато всичко беше готово до последния детайл, точно преди да излезе от стаята тя се обърна за последен път и хвърли поглед към снимката. Огромна топлина изпълни сърцето й, и тя си спомни думите на баща си:
- Открила си ме в себе си...



За Майкъл – За това което чувствам към един ангел




Много дълго таях всичко което чувствам към теб, само в душата и сърцето си, Майкъл.Но вече чувствам че ако не го изразя с думи ще полудея.Ще започна съвсем отначало...Още когато съм била бебе.Честно казано нямам никакви спомени оттогава и няма как да имам, но от един от разказите на майка ми научих, че няколко месеца след като съм се родила, първата песен която съм чула е била „Remember the time”…Тогава обаче съм била съвсем мъничка и най-вероятно не съм разбирала какво става около мен и не съм различавала всички звуци...И все пак съм сигурна, че дори и да не помня това, още когато съм чула твоят нежен глас, той се е запечатал в сърцето ми, без значение че не съм разбирала и думичка...Но манията ми към теб, започна малко по-късно, когато бях на четири годинки...Веднъж, се случи така, че скучаех, нямах какво друго да правя и прехвърлях музикалните канали...Тъй като по онова време МТV беше най-добрия музикален канал, от малкото които съществуваха, реших да се спра на него и да послушам музика...И тогава започна песента, с която се зароди манията ми по теб – „Thriller”.Честно казано мисля че бях слушала много за теб по онова време, но сега ясно си спомням че въпреки че каналите които постоянно гледах бяха именно музикалните, аз не бях чувала твои песни до този момент...И така аз увеличих звука и се загледах...Спомням си че когато зърнах лицето ти за пръв път в онази кола, с онази сладка усмивка ти ме заплени и се влюбих в теб.Влюбих се от пръв поглед...Защото още тогава макар че бях много малка аз усетих нещо в теб...Сякаш усетих някаква връзка между мен и теб, въпреки че аз бях едва на четири, а ти бе много по-голям от мен...И така продължих да гледам зяпнала с отворена уста и да попивам жадно всеки твой звук, всеки твой поглед, всяко твое движение или стъпка...Тогава не разбирах и думичка английски, този език ми бе съвсем непонятен и въпреки това когато запя с ангелския си глас, аз сякаш разбирах какво пееш със сърцето си...Но разбира се всяко нещо си има своя край – песента свърши, а аз изругах, бях се влюбила в теб, неусетно бях хлътнала до уши и усетих че не искам да спра да те гледам, че не искам да откъсна поглед от теб...Въпреки че минаха няколко седмици, аз жадно прехвърлях музикалните канали с надеждата да те зърна поне за секунда.И когато отново попаднах на MTV видях, че излъчват музикалните награди.И за моя изненада, ти беше този който официално ги откри.Но с теб имаше още някой...Ти вървеше ръка за ръка с красива, тъмнокоса жена – твоята съпруга...А когато накрая видях как я целуваш сякаш нещо ми притъмня пред очите...За първи път аз изпитах ревност...Чувство което до онзи момент бе напълно непознато за мен...Но скоро ти и тя слязохте от подиума и изчезнахте от погледа ми...Аз реших да изключа телевизора защото още се чувствах вбесена от целувката ви, а кръвта кипеше във ените ми...Но постепенно се успокоих и осъзнах нещо друго – тя явно те правеше щастлив, и аз трябваше да се радвам...Скоро, по телевизията излъчваха клип от най-новият ти албум – „You are not alone”, а жена ти отново беше с теб...Но този път не се ядосах, не изпитах ревност...Просто се радвах че си щастлив и под звуците на невероятния ти глас и нежната песен която пееше изпаднах в унес и се размечтах...Докато накрая песента не свърши и не излязох навън...И така минаха няколко години, когато един ден по телевизията хванах някакво предаване, може да бяха и новините, където говореха за теб и те свързваха с някакъв страшен скандал – лъжливите обвинения.Аз не можех да повярвам на ушите си...Просто не можех!Нима изведнъж всички забравиха кого наричаха свой Крал, кого обичаха и почитаха, на кого бяха фенове?Нима всички се бяха обърнали срещу теб?Аз не можех и не исках да повярвам...И никога не повярвах на тези гнусни обвинения...Но ме заболя, много ме заболя, защото не можех и не исках да си представя болката която е трябвало да изпиташ когато си научил за обвиненията...От този ден нататък пуснех ли телевизора говореха все за тези гнусни обвинения, и за делото което беше заведено срещу теб...Но аз нямах сили да гледам как ти причиняват болка, затова винаги почнеше ли нещо такова изключвах телевизора...Докато не започнах да те сънувам...Сънувах как беше в съдебната зала, как те нараняваха, как те разпъваха на кръст...И резултата беше че винаги се събуждах обляна в сълзи или пот...Но в един момент сънищата стихнаха...Скандалът също...Бяха те оневинили по всички обвинения, а аз тържествувах с теб в сърцето си...И въпреки това аз виждах, че ти вече не си същия...Виждах огромната болка в очите ти, можех да прочета огромното ти огорчение в тях, и за това не смеех да те погледна...Но мина време и всичко се забрави и малко по малко утихна...До миналата година...Когато видях пресконференцията ти по телевизията, когато научих че ще правиш турне бях на седмото небе от щастие...Нямах търпение да те видя на сцена, в следващите месеци веднага щях да си потърся билет...Но изведнъж, една сутрин когато се събудих ми се прииска да не се бях събуждала, да не бях жива за да изпитам болката, която ме прониза когато научих онази ужасна новина.Онзи черен ден никога няма да го забравя...Трябваше да ставам за училище, а майка ми гледаше сутрешния блок по НОВА ТВ – „Здравей България”, и в рекламите когато обявяват новините чух думите които ми се искаше никога да не бях чувала... „Майкъл Джексън е мъртъв”, каза говорителят по новините, а аз се подпрях на леглото за да не падна...Не можех да повярвам, не можеше да е истина, това бе толкова внезапно, толкова нереално, толкова невъзможно...И все пак се бе случило...Сърцето ми бе разбито на хиляди малки парченца, болката която изпитах бе невъобразима, неистова, нетърпима...Когато стигнах някак до училището побързах да седна на стола си и попитах момичето което седи до мен дали е научила за случилото се.Тя ме зяпна в първия момент и ме попита какво е станало, а аз бях безкрайно учудена – нима не беше научила за трагедията???И едва едва й казах какво се е случило.Тя бе като ударена от гръм, а аз бях изпаднала в такъв шок, че в първите дни когато научих не чувствах нищо.После сякаш всичко се стовари върху мен...Болката която изпитах, сълзите които пролях...те не могат да бъдат описани с думи...Аз не бях на себе си...Чувствах се така сякаш някой беше изтръгнал сърцето ми и го беше изхвърлил на боклука...Няколко месеца бях безутешна...След това вече не можех да чувствам нищо, просто не бях на себе си...Но въпреки това оцелях...Невъобразимата болка не можа да ме победи, защото любовта ми към теб бе по-силна от всичко друго и ми помогна да се справя...И тук е моментът, да ти благодаря за всичко което направи за мен Майкъл.Ти бе човека който ме научи какво е любов, научи ме как да обичам, научи ме да бъда готова на всичко в името на любовта.Научи ме, че любовта е едно възвишено чувство, и макар понякога да носи много болка, тя носи със себе си и голямо щастие...Ти, ангел мой, бе първата ми и единствена любов!Ти ми показа какво значи любовта, показа ми какво значи да си готов на всичко за другия...Ще се опитам да ти опиша любовта си, макар че не знам дали ще успея...Моята любов към теб е една неистова любов, обсебване, зараза на душата, от която никъде не можеш да се скриеш, от която никога не можеш да избягаш.Любов по-страшна от страха, по-жива от живота.Няма думи, свещи, комплименти.Няма тела.Нито цветя и усмивки.Няма аз и ти, ние двамата.Моята любов, ангел мой, е любов, в която аз съм ти.Защото твоята болка, всъщност е моя болка, твоето щастие всъщност е мое щастие.Обичам те, Майкъл, обичам те повече отколкото някой някога би могъл да обича друг човек.Знам, че някой ден ще се омъжа и ще създам семейство, но и знам че никога няма да бъда способна да обичам някой, така както обичам теб.Сърцето ми винаги ще ти принадлежи и ще бие само и единствено за теб, Майкъл, единствено за теб – моята най-голяма любов.Докато смъртта ни раздели.Но тук остава незададен един единствен въпрос: „ А после?”...............


Spoiler:


Последната промяна е направена от The_Colorful_Girl на 28/7/2011, 2:26 pm; мнението е било променяно общо 5 пъти
The_Colorful_Girl
The_Colorful_Girl
Скорпиончето на форума! :)
Скорпиончето на форума! :)

Scorpio Брой мнения : 489
Age : 30
Living in: : MJ's Neverland - The World of Magic and Love
Registration date : 26.12.2008

http://www.iloveyoumore.dir.bg

Върнете се в началото Go down

Моето crazy портфолио ~*~ Empty Re: Моето crazy портфолио ~*~

Писане by The_Colorful_Girl 29/12/2008, 8:08 am

Eто ви още от моето творчество:Моето crazy портфолио ~*~ 609783

~ЗА ЧОВЕКА КОГОТО ОБИЧАМ~

Веднъж, когато пуснах телевизора,
прозвуча мелодия по прекрасна
от всичко друго, което бях чувала до този момент.
А това бе твоята мелодия,
мелодията на любовта,
изпълваща цялата стая,
просмукваща се в ушите ми,
звук подир звук...
А когато вдигнах поглед и погледнах екрана,
помислих, че съм ослепяла,
защото видях нещо прекрасно,
нещо неземно...
Защото видях ТЕБ...
Ти стоеше там, с великолепната си усмивка,
стоеше сияещ и заслепяваше слънцето
и всичко останало около себе си.
Очите ти - дълбоки и кафяви
бяха толкова прекрасни, че дъхът ми спираше
всеки път когато се втренчех в тях.
Розовите ти устни с цвят на ягоди,
ах как исках да впия своите в тях.
Те бяха толкова сочни и нежни,
толкова ароматни и меки...
А Косата ти, буйна, черна и къдрава,
вееща се от вятъра, с невероятно
нехайство и красота се спукаше край
лицето ти, а къдриците ти, онези
прекрасни, меки като коприна,
черни къдрици се спукаха край очите ти
и нежно галеха лицето ти....
А кожата ти - нежна и мека,
о, как неистово исках да я докосна и
да я усетя [, тя бе толкова мека]...
Сърцето ти, излъчващо нежност и топлота
сякаш туптеше редом с моето,
в ритъма на любовта,
докато те гледах зяпнала с отоворена уста...
Душата ти, по-прекрасна от тази
на едно невинно дете,
по-прекрасна от тази на ангел,
даваше своето отражение чрез
действията и делата ти,
а също и чрез танците и движенията,
които не можеха да бъдат сравнени с нищо друго на този свят...
А гласа ти - по-прекрасен,
по-нежен и мек,
от този на ангел галеше ушите ми...
Ти бе онзи който промени живота ми,
връхлитайки бурно и внезапно в него...
Ти бе онзи, който ме накара да открия у себе си
качества, които дори не предполагах преди, че съм притежавала...
Ти бе този, който за пръв път ме накара да изпитам любовта...
Ти бе онзи, който просто танцуваше, но танцуваше
с такава страст, по - прекрасна и по-първична от [любовта] нежността...
Страст, но не страст, като онази долна прокоба, която
развращава младите сърца,
а страст - по - прекрасна,
и по-нежна от всичката любов на света...
Ти бе онзи, който ме научи на толкова много неща.
Научи ме що е любов, научи ме как да обичам,
научи ме как да се боря и да успявам, нещо което не знаех
как да направя, чак до сега...
Ти бе Ангелът в живота ми,
моят светъл лъч надежда...
Но ти бе и онзи, когото насилствено успяха да отнемат от мен...
Когато в онзи прокълнат ден,
когато в онзи проклет 25 юни разбрах какво се е случило, аз просто
не исках и не можех да повярвам на ушите си...
Не, Не, Не, Това не можеше да е истина, Това трябваше да е лъжа, трябваше...
Но не беше...Това беше кошмар, ужасен кошмар от който не можех да се събудя...
Болката, която изпитах бе неописуема...
Сълзите който пролях, можеха да напълнят коритото на цяла река...
Но знаех, какво би казал Ти...
Ти би ми казал, да продължа да се боря,
Ти би ми казал да не се предавам...
И аз не го направих...
Макар и да бе мъчително трудно, аз продължих напред,
продължих заради теб...
Последните 5-6 години,
бяха като ад за теб..
Ад, който неистово исках да спра,
да премахна, да изтрия от живота ти,
исках само Ти да бъдеш щастлив,
с човек който да те обича, и да ти вярва,
човек който да се грижи за теб и да те подкрепя...
Човек, който да е до теб, когато имаш нужда,
човек на когото можеш да имаш доверие...
Човек, който да те закриля, когато се наложи,
човек, който да те обича както ти би го обичал,
човек който да изпълни мечтата ти и да те дари с деца...
Но такъв нямаше и не се появяваше...
И няма да има...
Но въпреки това, ти успя да изпълниш поне една своя мечта.
Отгледа децата си,
трите си прекрасни деца.
Принс и Парис ти бяха дарени от
една проста медицинска сестра...
Но това нямаше значение, защото
те са твои деца и притежават
всяка една твоя черта...
Бланкет от своя страна,
бе същият като теб,
пълно твое копие,
и все пак, никой не може да те копира,
защото има само един Майкъл Джексън,
и завинаги ще бъде така.
Веднъж ти даде сърцето си на жена,
по-подла от дявола,
по-долна от самия сатана,
и по надменна от всички жени по света.
Жена, която не заслужаваше това.
Жена, която не заслужаваше нито славата,
нито парите, които имаше...но най-вече,
жена която в никакъв случай не заслужаваше твоето сърце...
Последва развод...
И се радвам, защото тя само тровеше живота ти...
Както всички онези, които ти наричаше
свои "приятели" и свое "семейство"...
Те те предадоха, един по един,
но ти продължаваше да се бориш и да бъдеш
силен, както и аз ще бъда сега заради теб.
Ти би простил на всички онези хора,
но аз не мога.
Да, аз не мога да мразя, но
не мога и да простя.
И никога няма да простя,
на всички онези които
съсипваха живота ти ден подир ден...
Където и да си сега запомни едно:
Че аз винаги ще те обичам, и
винаги ще съм с теб,
в сърцето ти...
Винаги ще си мисля и ще мечтая за теб...
Нощем, когато погледна към звездното небе,
ще си представям, че ти ме гледаш оттам
сияещ, с усмихнато лице...
Когато гледам луната сияйна,
ще си представям, как сега
танцуваш на нея своята "лунна" походка...
И ще знам, че си добре...
А това ми стига.
Стига ми само да знам, че си добре,
и че си щастлив!
Обичам те, за мен ти си
ЕДИНСТВЕНИЯ,КРАЛЯ НА ПОПА,НЕПОВОТОРИМИЯ
МАЙКЪЛ ДЖОУЗЕФ ДЖЕКСЪН!
Почивай в мир,
и както някои казват -
Танцувай в мир
Лунен Пътешественико!
Ти бе ангелът на тази земя,
ангелът, сътворен от божията ръка, но
погубен от злобата в човешките сърца... ;( ;( ;(
Липсваш ми много,
ужасно ми липсваш, но аз никога няма да те забравя!!!

С обич,
твоя М. ...
------------------------------------------------------------------------


~НАДЕЖДАТА ДА ТЕ ВИДЯ ОТНОВО~

Щом чуя дори и най-лекия повей,
глава обръщам назад изпълнена с надежда.
Надежда, че отново ще мога поне за миг,
да зърна тези прекрасни очи,
тези нежни устни,
това сочно тяло.
Надежда, че отново ще бъда
заслепена от най-прекрасната усмивка.
Надежда, че ще мога да зърна отново ангела,
който ме накара да разбера що е любов,
и колко болезнена, но и колко прекрасна
може да бъде тя.
Но отново и отново, щом се обърна,
надждета се изпарява и зад мен зее
само празното, мрачно пространство.
Няма те, не си там,
не си там и никога няма да бъдеш там отново...
Но щом си го помисля,
щом дори само ми мине през ума
бавно, малко по малко умирам.
Не издържам вече,
болката е наистина голяма,
кръвта ми буйно изтича,
през огромната зееща рана,
на разбитото ми сърце.
Макар да знам, че трябва да съм силна и да не страдам,
просто не мога,
трудно е, много е трудно, непоносимо е...
Но ще опитам,
Знам че съм длъжна,
защото ти би искал така.
Обичам те, знай го,
и се заклевам, че
ще се боря до край!
Дори и когато сълзите буйно изтичат като река,
изгаряйки кожата на лицето ми,
пак ще се боря, няма да се предам!
Само за теб ще мисля,
само теб ще обичам,
но в мен винаги ще има една единчка,
малка надежда, че пак ще те видя.
Дори да те зърна само за миг,
това би било най-голямата утеха,
най-силния лек,
за моята зееща рана в сърцето.
Обичам те!
Никога няма да те забравя!
Почивай в мир...
И знай, мой прекрасен
лунен пътешественико,
владетелю на моето сърце,
че няма да спра да се надявам,
че надеждата да видя отново твоето лице,
ще ми дава кураж...
Липсваш ми!
Но няма да се предам...
Ти не си сам...
аз съм с теб...
в сърцето и душата си... ЗАВИНАГИ!!!
Вечно твоя, М.


Последната промяна е направена от The_Colorful_Girl на 28/7/2011, 2:20 pm; мнението е било променяно общо 3 пъти
The_Colorful_Girl
The_Colorful_Girl
Скорпиончето на форума! :)
Скорпиончето на форума! :)

Scorpio Брой мнения : 489
Age : 30
Living in: : MJ's Neverland - The World of Magic and Love
Registration date : 26.12.2008

http://www.iloveyoumore.dir.bg

Върнете се в началото Go down

Моето crazy портфолио ~*~ Empty Re: Моето crazy портфолио ~*~

Писане by The_Colorful_Girl 29/12/2008, 8:08 am

Eто ви още от моето творчество:Моето crazy портфолио ~*~ 609783

...Мечтата станала реалност...

Глава 1

Всичко започна в един дъждовен, зимен ден. Докато седях на рецепцията и отегчена стоях и чаках края на работния си ден, вратата на хотела се отвори и влезе един красив млад мъж, на не повече от двадесет и четири години(колкото бе и моята възраст...). Беше много красив, с къса коса, чийто къдрици с прекрасна нехайност се спускаха край красивите му, дълбоки, кафяви очи, които те изпиваха с поглед. Беше облечен с черно-бяло яке, черни дънки и обувки, но – твърде необикновено за тъмното му облекло – носеше бели чорапи. Беше тъмнокож и най-вероятно афроамериканец, но невероятно красив. Дъхът ми спря, просто не можех да откъсна очи от него. Той се приближи и ме попита дали президентския апартамент на хотела е свободен. Гласа му бе невероятно нежен и мек, галеше ухото, но ми се стори някак познат... Помислих, че щом иска президентския апартамент би трябвало да е доста богат, но това не личеше нито по външния му вид нито по държанието му. Дори напротив – противно на представите на хората за един богаташ, той излеждаше много усмихнат, невероятно дружелюбен, и дори малко свенлив... На мен дори ми се стори, че когато ме попита, в гласа му прозвуча досада – сякаш му пречеше това че има толкова пари... Аз му отвърнах че е свободен и той го нае. Когато го попитах как е името му за да го регистрирам, той се усмихна, сякаш бе доволен, че съм го попитала и отвърна:
-Майкъл.
Аз на свой ред се усмихнах и отвърнах:
-Имате име на ангел...
Той ми благодари и ме озари с усмивка, която ме заслепи по начин, по който дори самото слънце не можеше... След това ме попита къде се намира апартамента, взе ключа и отвърна, че предпочита да се качи сам. Аз кимнах и се усмихнах. Той се качи в ансансьора и изчезна от погледа ми, но аз не спирах да мисля за него. Мислите ми препускаха напред – назад... Точно тогава часовникът удари 18.00 ч, бе станало време да си тръгвам. Сложих си палтото, взех си чантата и тъкмо затварях вратата на хотела, когато чух че някой ме повика. Обърнах се – отново беше той. Аз се усминах и го попитах какво има, а той отвърна:
-Не ми каза своето име...
Не можех да повярвам, че името ми го интересува, но се усминах и отвърнах:
-Мика.
-И твоето име е много красиво. – отвърна с усмивка той.
Аз усетих, че леко се бях изчервила, и за моя изненада видях, че той също се изчерви. Изглеждаше ми толкова нежен, толкова добър, толкова земен... Аз му се усмихнах, казах му, че трябва да вървя, а той кимна. Точно когато се обърнах и тръгнах към вратата той пак ме повика.
-Аз...мисля, че преди малко когато влязох и те попитах за апартамента, гласа ми ти се стори познат...
Аз се усминах и кимнах:
-Да, но не мога да се сетя откъде.
-Чувала ли си някога за „Джексън 5”? – попита ме нетърпеливо той.
-Разбира се, това е най-известната група тук в Америка...Слушала съм всичките им песни... – отвърнах аз учудена от въпроса...
-Е...за това гласа ми ти е познат.Това е моята група, на мен и братята ми... – отвърна той с усмивка.
-Нима ти си... – заекнах аз, просто бях онемяла от учудване - ... онзи Майкъл, за когото всички, дори аз самата, не спират да говорят? – довърших въпроса си с огромно вълнение в гласа си.
Той изведнъж помръкна, усмивката му бавно се стопи.
-Да. – бе краткият отговор.
Аз, виждайки, че той се смръщи, веднага се опитах да поправя нещата с извинение:
-Аз...извинявай, не исках да те обидя като го казах така развълнувано, просто съм изненадана... – казах аз, и се ядосах на себе си за преди малко, трябваше ли да се изпусна така...
-Не, не си ме обидила... – отвърна той - ...просто се уморих от всичко това...от всичката слава и тези пари... – при тези думи в очите му видях огромна болка и тъга, и видях как красивите му очи помръкнаха...
- Знаеш ли, ела с мен, искам да ти покажа едно красиво място, където обичам да ходя, когато искам да съм сама... – казах аз, в опит да го ободря, и с надеждата да го опозная.
-Не мога – отвърна той с болка в гласа – ако си покажа дори само носа навън, около мен веднага ще се струпа тълпа от най-малко стотина души.... – той се насили да се усмихне за да прикрие горчивината и болката в гласа си, но въпреки това аз я усетих и се натъжих...Видях колко много страдание може да донесат славата и парите, на един толкова нежен и добър човек...Приближих се към него, целунах го по бузата и казах:
-Не се тревожи, аз знам един кратък път, който никой друг не знае, освен това няма да ми е много приятно да те оставя тук сам, в този огромен празен хотел... – при тези думи го хванах за ръка и допълних: - Освен това, човек има нужда и от малко приключения в живота, нали? – при тези думи в очите ми проблясна игриво пламъче и го дръпнах с мен, заключвайки вратата. Пред хотела нямаше никой, само двама едри мъже – охранителите му, както по-късно ми обясни той. Те ни забелязаха, но ние затичахме и след малко свихме по няколко кратки улички, за да им се изплъзнем и затичахме към гората. Когато влязохме го заведох на един хълм, от който се виждаше целия Гари и беше много красиво. Часът бе вече 20.00ч и тъй като бе зима, луната и първите звезди бяха изгряли на небето. Беше вълшебно. Ние седнахме на една плоска скала, а той се усмихна и каза:
-Това място е невероятно.Роден съм в този град, а за пръв път идвам тук, на това място...
-Е, както казват, за всяко нещо си има първи път, нали? – усмихнах се аз, като все още го държах за ръка...
-Сигурно е много тежко, да си като затворник заради славата, и да не можеш да отидеш никъде, заради огромните тълпи, които те следват по петите... – попитах аз и го погледнах право в прекрасните му очи, които след въпроса ми, започнаха да се пълнят със сълзи.
-Ужасно е. – каза той с треперещ глас. – Да не можеш да живееш собствения си живот, да се лишиш от лично пространство и личен живот, само защото си известен и всяка твоя крачка се следи... – при което една сълза се отрони от очите му и се плъзна по бузата му... Аз внимателно я избърсах, целунах го още веднъж по бузата и го прегърнах, притиснах го в обятията си. Той от своя страна не се възпротиви, не направи нищо, само ме притисна до себе си и се разхлипа в прегръдките ми. В този момент осъзнах, че той не е онзи за когото го мислех, за когото всички го мислеха, че не е онзи който си представях че е, преди да се запознаем, а е нежен, чаровен, сърцат, с прекрасна душа, огромно, любящо сърце, и че е лесно раним, че в сърцето му се таи огромна болка...От моите очи също се заплъзгаха сълзи и ги оставих да текат, не се опитах да ги спра... След това той изведнъж ме пусна, избърса сълзите си и каза:
-Извинявай, не исках да стане така пред теб, получи се доста неловко, ние дори не се познаваме, а аз... – но аз го прекъснах:
-Не се извинявай, ти си такъв какъвто си и не го криеш, просто си себе си, а това е изключително важно качество.Пък и понякога не вреди човек да си поплаче и да си излее душата. – усмихнах се аз и го погалих по бузата, а той също се усмихна.
-Благодаря ти. – каза.
-За нищо. – отвърнах аз, целунах го по бузата още веднъж, хванах го за ръка и му посочих небето, беше много красиво.Хиляди звезди вече блещукаха защото бе станало 22.00ч, а луната озаряваше лицата ни. Ние постояхме известно време така, любувайки се на прекрасния небосклон, хванати за ръка, след това се изправихме и си тръгнахме. Изпратих Майкъл до хотела, където неговите богидардове стояха бесни и със зачервени лица, но той не им обърна внимание, само ме целуна по бузата и влезе, затваряйки вратата след себе си. Аз помахах за последно, обърнах се и тръгнах към вкъщи. Никога нямаше да забравя тази вечер. Цяла нощ стоях и мислех за нея, докато накрая не заспах от изтощение за да се събудя за едно ново утро, което обещаваше да е много по-хубаво от предишното... !

Глава 2


На следващата сутрин станах рано, взех си душ, облякох се, и отидох в хотела един час по-рано от работното си време, като по път купих закуска. Докато си отключвах вратата, видях че цифромера на ансансьора свети, някой се бе качил в него и очевидно слизаше. Аз отидох до рецепцията, оставих си нещата и отидох до кухнята да видя всичко ли е готово за клиентите. Като се върнах отново на рецепцията във фоайето, заварих Майкъл, който явно също бе станал много рано и излизаше някъде. Този път обаче не беше с черното яке и дънките, а с официален черен панталон и червена блуза със златни орнаменти по нея, и този път красивите му очи бяха скрити зад черни очила. Той излезе забързано и дори не ме забеляза, но аз пак имах възможност да му се полюбувам незабелязано...Без да го осъзная бях хлътнала до уши...Понеже скучаех на рецепцията, си пуснах телевизора във фоайето и улових един канал по който тъкмо предаваха тазгодишните музикални награди „Грами”. Тогава видях, че той седи на първия ред и първата награда която обявиха, за албум №1 по продажби,бе негова. Аз извиках и подскочих от радост, след това увеличих звука за да чуя какво казва, защото следваше той да благодари за наградата.Но това не беше последната изненада.Той спечели още 7 статуетки, с които броя на наградите му за вечерта стана 8.Това беше световен рекорд!Аз подскачах на стола от радост, но скоро предаването за наградите свърши и изключих телевизора, след това се върнах на рецепцията.Понеже последната нощ от вълнение за предишната вечер бях спала само 2-3 часа, сега бях капнала.Както си седях на стола облегната и замислена, лека полека умората надделя и задрямах...Не знаех колко съм спала, но усетих, че някой ме побутва да се събудя.Стреснах се и отворих очи.Беше Майкъл.Той се усмихна и каза:
-Хайде, ставай сънливке, дължа ти обяд.
Аз не повярвах на ушите си, струваше ми се че все още сънувам, въпреки че още щом го каза подскочих и се ококорих...
-Ти...сериозно ли?-попитах все още в шок, но и радостна, от чутото.
-Съвсем сериозно. – кимна той и допълни: - Взех обяд, и ще те заведа на моето любимо място.Дължа ти го, за снощи... – и ме озари още веднъж с ослепителната си усмивка.
-Аз...добре. – едва промълвих аз и станах от стола, грабвайки чантата си. – Благодаря ти. – допълних с усмивка.
-За мен е удоволствие. – усмихна ми се той в отговор и ми подаде ръка, която улових, изпълнена с вълнение. Помислих, че отново ще се наложи да се изплъзваме на бодигардовете му, но този път с тях разговаряше един пълничък мъж, с пура в уста, който както Майкъл ми довери бе мениджърът му.Майкъл се доближи до него, каза му нещо на ухо и се върна при мен като ми даде знак да тръгваме, и се усмихна.Този път отидохме от другата страна на гората, където никога не бях ходила. Беше прекрасно.Седнахме на една скала, от където се виждаше не само целия град, но и цялата околност. Той беше взел пица и докато седяхме и се наслаждавахме на гледката, похапнахме от нея. От скалата се виждаше, макар и едва-едва неговата къща. Той ми я показа и ми разказа за историята й, а аз го слушах и попивах всяка една негова дума, втречена в прекрасните му кафяви очи.Бях като омагьосана от него.След като свърши с разказа, той ме попита:
-Е, хареса ли ти обяда и това място? – и се ухили, показвайки перлено белите си зъби.
-Разбира се, пицата беше много вкусна, а мястото е вълшебно. – казах аз и се усмихнах в отговор.
-Знаеш ли...познаваме се вече от два дни, а не си ми поискала автограф... – каза той и вдигна вежди.
-Не смятам, че автографът има значение...Това е просто подпис, пък и има други, много по-важни неща, повечето от които не можеш да видиш, а само да усетиш тук – посочих аз сърцето си – и да ги запазиш в мислите си... – довърших с усмивка, а той хвана ръката ми и каза:
-Знаеш ли, ти ме разбираш толкова добре...а не знаеш нищо за мен, само си слушала песните ми...
-Не е нужно да знаеш всичко за другия, просто трябва да отвориш сърцето и да го оставиш да се слее с това на другия...Само така най-добре можеш да го разбереш... – казах аз в отговор, усмихнах се, и една сълза с плъзна по бузата ми...Това сякаш беше един прекрасен сън, от които не исках да се събудя...
-Ти сякаш четеш мислите ми – каза той и се усмихна, избърсвайки нежно сълзата от бузата ми – не съм срещал друг човек, толкова открит и чистосърдечен като теб – каза ми той и се усмихна – хората често осъждат другите за всяко тяхно действие, както съдят и мен самия, но ти не си такава, още от момента в който се запознахме ти ме възприе като нормално човешко същество, не като известната личност, както са свикнали да ме възприемат всички останали... – при тези думи по неговата буза се плъзна сълза, която аз на свой ред изтрих и тогава изведнъж започнахме да се приближаваме един към друг, все повече и повече...и изведнъж устните ни се свързаха в целувка...но това бе най-прекрасната целувка, неговите устни бяха толкова нежни, толкова ароматни, толкова сочни и меки, че исках да останем така свързани в целувка завинаги...изведнъж забравих за всичко, и този кратък миг се превърна във вечност...и когато най-сетне се пуснахме, имах чувството че сме стояли така с години, а всъщност бяха минали едва десет секунди...Той се усмихна, и страните му поруменяха...моите също...двамата просто стояхме, и не знаехме какво да кажем.Аз започнах първа:
-Виж, аз...извинявай, не трябваше да те целувам, просто...
-Не се извинявай – прекъсна ме той – това стана спонтанно, нямаше как да го предвидим...
-Прав си – кимнах аз – и все пак... – но той ме прексъна, докосвайки устата ми с пръст...
-Недей, не казвай нищо повече, аз не съжелявам, че стана така, няма смисъл да се обвиняваш... – тук обаче бе мой ред да го прекъсна:
-Прав си, напълно си прав...впрочем, не трябва ли да се връщаме вече? – попитах с усмивка и вдигнати вежди, докато ставах от скалата.
-Права си, да вървим. – отвърна той и също стана, улови ръката ми, и тръгнахме по обратния път.
Когато се върнахме в хотела, вътре нямаше никой, а бодигардовете му май също си бяха отишли. Той се усмихна, помаха за довиждане и се качи в ансансьора, а аз се върнах на рецепцията, оставих си нещата и се замечтах, защото онази целувка непрекъснато беше пред очите ми... По – късно той ме покани да се кача с него, за да изпием по едно кафе и да си поговорим, тъй като нямаше друга работа и нямаше какво да прави. И така унесени в разговор ние разкрихме сърцата си един на друг, и чувствахме, че ставаме все по-близки... Накрая стана време да си ходя, и се изправих, а той ме изпрати до вратата и след като си пожелахме довиждане, той се наведе и ме целуна отново. След това се усмихна, помаха, аз също помахах с усмивка и си тръгнах.През целия път до вкъщи мислите ми препускаха като луди, а допира на устните му, все още гореше върху моите. Но щом се прибрах, ме повали умората, затова си легнах и заспах на първата минута.Заспах, осъзнавайки, че една моя мечта, започваше да се превръща в реалност... !


Глава 3



Когато се събудих, бе вече 07.00ч, но небето бе покрито с гъсти черни облаци, май се задаваше буря.Аз си взех един чадър за всеки случай и тръгнах към хотела.Когато стигнах там, започна да капе и да гърми, но аз бързо влязох и затворих вратата. В това време ансансьора се отвори и Майкъл слезе от него.Той ме озари с ослепителната си усмивка и ме поздрави и попита:
-Е, имаш ли някакви планове за днес?
-Ами...не. – отвърнах аз и се усмихнах.
-Тогава защо не дойдеш с мен в новото ми имение...Току-що го купих...тъкмо ще ми кажеш какво мислиш и ще изпием по чаша топло какао пред камината...
-Аз...с удоволствие. – отвърнах, и засиях.
-Хайде, вземи си нещата и да тръгваме. – усмихна се той, а аз не чаках втора покана, веднага си грабнах чантата и палтото и улових протегнатата му ръка.След това излязохме навън където ни чакаше колата му в която успяхме бързо да се качим без да се намокрим, и потеглихме...Пътувахме около половин час заради бурята, когато най-накрая пристигнахме.Спряхме пред една голяма порта на която бе закачен надпис „Добре Дошли в Невърленд”.Аз го прочетох и се усмихнах.След това бързо влязохме в къщата която беше великолепна.Майкъл запали камината а аз отидох в кухнята и приготвих топло какако.След това седнахме на дивана, и няколко минути стояхме и пиехме какао в мълчание...Огънят бумтеше и все повече ме замайваше...На Майкъл също му се приспа, но продължавахме да мълчим...По едно време главата ми натежа и се облегнах на рамото му.Той пък ме прегърна през раменете и без да разберем как точно стана, се унесохме и заспахме...Празната чаша от какаото в ръката ми се пълзна от охлабената ми хватка и тупна на пода, но не се счупи...Ние бяхме спали няколко часа, когато аз внезапно се стреснах и се събудих.Дъждът вече беше спрял и бурята беше отминала, а огънят в камината догаряше...Майкъл все още спеше и беше много красив в съня си.Аз внимателно го положих да легне, завих го с едно одеяло и седнах да го погледам...Беше толкова нежен, толкова сладък, толкова невинен...Аз протегнах ръка и го погалих внимателно по бузата...След това без да осъзнавам какво правя се наведох и нежно допрях устните си до неговите...А той само леко се размърда, обърна се на другата страна и продължи да спи.Аз се усмихнах, станах и излязох навън в нощта.Облаците се бяха разнесли и луната сияеше на небето.Седнах на една от люлките в огромния двор и се загледах в нея...Стоях така няколко часа, докато не премръзнах от студ.След това се прибрах, напалих отново камината, и след като се стоплих се засуетих да направя закуска.Реших да приготвя палачинки с шоколад и налях в две чаши портокалов сок.След това отидох да видя дали Майкъл още спи или вече е буден.Той все още спеше, затова аз нежно го повиках:
-Събуди се сънливко, закуската е готова... : )
Той се размърда и най-накрая отвори очи.Аз се усмихнах и казах:
-Хайде, измий се и идвай на масата.Той се прозя сладко и кимна.
След като закусихме аз му казах, че трябва да вървя, а той предложи да ме закара за да си вземе нещата от хотела...Когато пристигнахме в хотела още нямаше никой.Той се качи да си събере нещата, а аз отидох в кухнята да видя всичко ли е готово и в ред за гостите на хотела.След това се върнах на рецепцията и се замислих...болеше ме, че той си тръгва, но не можех, а и нямах право да го спра...Една сълза се отрони от окото ми, но я избърсах и се заех с нещо за да се разсея...След това Майкъл слезе, остави ключа и си взе довиждане, като добави:
-Ще се радвам, ако някой път дойдеш в Невърленд да ме посетиш. – и се усмихна, а аз кимнах:
-Непременно. – след което се наведох и го целунах по бузата.След това се усмихнах.Той също.И изведнъж без да усетим как стана устните ни отново се свързаха в целувка.Когато се пуснахме казах:
-Ако продължиш да ме целуваш така, някой път няма да те пусна. – и се усмихнах, а той поруменя и също се усмихна, леко нервно.
-Е, довиждане за сега, някой път и аз ще мина през хотела. – усмихна се Майкъл и ми помаха с ръка преди да излезе.
Аз също помахах и се размечтах. Стоях в хотела до обяд, но после ми доскуча и излязох да се разходя и да си взема нещо за ядене от някоя закусвалня наблизо.Както си вървях по улицата обаче изведнъж от дън земя изникнаха двама мъже, хванаха ме и ми запушиха устата с нещо влажно, за да не викам, което ме замая и загубих съзнание. Когато се свестих се намирах в някаква тъмна малка стая и бях завързана за един стол. Опитах се да се освободя, но без резултат.Започнах да викам, но явно никой не чуваше.Стоях там с часове, когато изведнъж вратата на стаята се отвори с трясък и вътре влязоха няколко мъже, всички маскирани, следвани от още един, който изглежда беше онзи който даваше заповедите, ала и той беше маскиран като другите.Той се приближи, хвана ме за косата, и ме попита:
-Какво има между теб и г-н Джексън?
В този момент се вкочаних.Разбрах, че щом става дума за това, някой иска да му навреди много лошо или просто иска да разкара мен от пътя си.Опитах се да запазя самообладание и отвърнах:
-Нищо.Няма нищо.Ние сме просто приятели.
Мъжът сe изсмя, пусна косата ми и ме зашлеви.Аз се вбесих, но не казах нищо.
-Не ме лъжи. – кресна той. – Между вас очевидно става нещо. Постоянно сте заедно, той дори те заведе в къщата си...
-Само ми я показа. – извиках аз разгневена, но и малко ужасена – откъде можеше този човек да знае тези неща???...
-Лъжеш ме, но ще си платиш. – извика той. – Стой далеч от г-н Джексън, разбра ли ме?! Стой далеч от него, иначе нещо много лошо може да се случи и на двама ви, но най-вече на него.Ако стоиш далеч от него ще пощадя и двама ви, но ако видя, че още си с него, ще изпиташ болката от това да гледаш как любимия ти умира пред очите ти!РАЗБРА ЛИ! – кресна той и пак ме удари.След това даде знак на другите да ме развържат и ме блъсна на земята.След това се надвеси над мен и каза:
-Сега те пускам да си вървиш, но внимавай много какво говориш и какво правиш, защото ще съжаляваш за последствията.След това даде знак на мъжете да ме изведат от стаята.Те грубо ме стиснаха за ръцете и ме довлачиха до коридора където ме пуснаха и си тръгнаха. Аз видях една отворена врата, която изглежда беше изхода и хукнах натам.След това я затворих и затичах по улицата.Когато стигнах до къщата си, заключих врата свлякох се на пода и се разплаках.Не можех да позволя нещо да се случи на Майкъл.Бих дала живота си за да го защитя.Знаех какво трябва да направя, но само мисълта, че няма да мога да го виждам повече, сякаш ме прободе като с нож в сърцето.Аз отидох в банята, взех си една гореща вана и докато лежах в горещата вода, сълзите отново закапаха от очите ми...След това цяла нощ стоях на леглото облегната до прозореца и плаках докато не заспах от изтощение...На следващата сутрин очите ми бяха доста червени, но аз сложих малко грим, облякох се и отидох в хотела с надеждата да се разсея малко.Цял ден стоях на рецепцията и мислите ми прехвърчаха като луди.За това привечер, когато вратата се отвори, аз доста се стреснах...Очаквах че може да е някой от онези типове, но слава богу не беше...Беше Майкъл...В този момент осъзнах че съм длъжна да направя онова което трябваше за да го защитя, въпреки че сърцето ми крещеше неистово да не го правя.Опитах се да не го поглеждам, да не мисля за него, но бе невъзможно.Той се приближи и ме поздрави, като ме озари с ослепителната си усмивка.Аз също се насилих да се усмихна.Той обаче изведнъж помръкна и каза:
-Очите са зачервени, какво има?Да не си плакала?
-Не не съм.Аз... – но преди да довърша той ме прекъсна:
-Не ме лъжи.Личи си че си плакала за нещо, какво става кажи ми. – и погали ръката ми с неговата, но ме докосна точно там където бяха синините от хватката на онези типове и аз леко изстенах.Той разбра че нещо става и каза:
-Какво ти е?
-Нищо.Нищо ми няма.
-Не е вярно.Свали си якето.
-Моля?
-Свали го.
-Няма. – казах аз, но той ме дръпна и го свали откривайки синините по ръцете ми, тъй като отдолу бях по къс ръкав.По лицето му премина едва прикрита следа от гняв, но когато заговори отново това не пролича в гласа му:
-Кой ти стори това?
-Никой. – казах аз и отново облякох якето си.Той ме придърпа към себе си, прегърна ме и каза:
-Няма да позволя на никой да те нарани.Ще направя всичко необходимо за да те защитя.Ще ти пратя някои от моите хора да те охраняват...Който й да го е сторил ще си плати ако пак те доближи... – и ме целуна по главата, а аз се разплаках.Осъзнах че не мога да го оставя, че е по-добре да умра, отколкото да съм далеч от него...Той ме беше притиснал към себе си, а аз продължавах да плача и хиляди мисли се въртяха из главата ми.Когато ме пусна, той избърса сълзите от очите ми и каза:
-Всичко ще бъде наред.Сега искам да отидеш, да си събереш нещата и да дойдеш в Невърленд, чу ли?
-Не, не се налага... – но той отново ме прекъсна:
-Без възражения.Аз настоявам. – той отново ме прегърна и извади кърпичката си, като ми я подаде да си избърша лицето.Аз обаче не можех да го поставя в подобна опасност.На всяка цена трябваше да му разкажа всичко.За това казах:
-Преди да направя каквото й да било искам да поговорим, но не тук. Ще те чакам на нашето място в гората, при онази скала довечера в десет.Много е важно. – след това го целунах по бузата, погалих го с ръка и казах:
-Благодаря ти.Благодаря ти че си толкова добър с мен.Аз...не мисля, че го заслужавам... – но той ме спря, допирайки пръст до устните ми, и отново ме целуна.След това обеща че ще дойде, и каза че трябва да тръгва.Аз кимнах и се опитах да се усмихна.Изпроводих с поглед колата му докато потегляше и се замислих за предстоящата вечер...Знаех че постъпвах правилно, като реших да му призная всичко...От една страна бях ужасена, но чувствах, че нищо не би могло да ме спре да му кажа всичко...Само така можех да разкрия намеренията на онзи човек пред Майкъл и да го помоля да е нащрек...Сега оставаше само да изчакам до вечерта в десет...До която оставаха само няколко часа...Часове, които ми се сториха дни............


Глава 4



Най-накря удари девет и половина и си тръгнах от хотела запътвайки се към уреченото за срещтата място.Чувствах се достатъчно силна да му разкажа всичко, но просто не знаех откъде да започна...Когато стигнах беше десет без пет и остава броени минути...Седнах на скалата да го изчакам и се замислих...унесена в мисли, една сълза се плъзна по лицето ми, но преди да успея да направя каквото и да било, усетих как една нежна ръка ме докосва по лицето за да я избърше.Сепнах се.Беше Майкъл, но не го бях чула да идва.Той тъкмо понечи да ме попита за сълзата, когато поклатих глава и се опитах да се усмихна като знак че не желая да го объсждаме, а той кимна и също се усмихна.След това си поех дъх и се приготвих.Сега или никога.И дума по дума му разказах всичко от началото до края.По време на разказа той бе особено мълчалив, само когато му разказах как онзи мъж ме е зашлевил и ме е блъснал на земята, по лицето му премина за миг странна гримаса в израз на гняв.Когато свърших разказа за няколко минути настана мълчание.После той ме прегърна, притисна ме до себе си и каза:
-Не знам кой е този човек, но той ще си плати.Няма да му позволя да ни нарани.Не знам какво е целял, но ще се справя с него.Освен това който й да е той накрая ще свърши в затвора...Но искам веднага да се пренесеш в Невърленд, само така ще мога да те защитя.И не приемам възражения – добави, понеже си отворих устата да възразя.Аз кимнах и го прегърнах, притискай го към себе си.От една страна ми беше олекнало, че му казах всичко, но от друга ужасно се страхувах за него, все пак не знаех кой е онзи човек и какво може да стори...Майкъл ме извади от мислите ми като каза:
-Хайде, отиваме да ти съберем нещата още сега.
-Не, не е нужно... - опитах се да възразя, но той бе много настоятелен и успя да ме убеди. – Добре тогава – казах аз – щом казваш...И бавно тръгнахме назад по обратния път...Отне ни отрицателно време да съберем всичкия ми багаж и най-накрая отидохме в Невърленд.Майкъл ми помогна да се настаня в стая, близо до неговата.Всичко беше много красиво, точно както предишния път когато бях идвала...Когато се настаних слязох в кухнята, направих две чаши топло какао и го занесох в дневната за да го изпием двамата заедно с купа курабийки.Когато влязох в дневната видях че Майкъл го няма.Търсих го из цялата къща, докато не го открих в студиото.Чух прекрасна мелодия.Майкъл пееше а ангелския му глас озвучаваше цялото студио.Вратата бе леко открехната и надникнах.Майкъл беше в другия край на студиото със слушалки в ушите и пееше някаква прекрасна песен.Аз се облегнах на вратата и се заслушах, докато неусетно не се размечтах. Когато усетих че той спря да пее се приближих, изчаках го да свали слушалките и казах:
-Имаш ангелски глас.Не съм чувала по прекрасна песен.
Той се усмихна и каза:
-Благодаря ти, радвам се че песента ти харесва.Тя е нова, това беше първия запис.Казва се „Просто не мога да спра да те обичам”...
-И името е прекрасно също както песента!... – усмихнах се аз.
-Благодаря. – усмихна ми се той в отговор.
-Междо другото какаото ще изстине... – казах аз а той каза: - Да, ти отивай, аз идвам веднага. – и се усмихна.
Аз се усмихнах в отговор и се върнах в дневната.Какаото още бе топло, а огънят в камината бумтеше с приятен звук.Аз седнах на дивана и отпивайки от какаото се отнесох в мисли.Майкъл дойде след няколко минути и взе своята чаша, отпи и се изтегна сладко преди да седне до мен на дивана.Аз отпуснах глава на рамото му, а той ме прегърна през раменете.След като изпихме какаото Майкъл каза, че отива да си вземе вана.Аз кимнах и глътнах още малко от моето.Поседях така около 15 минути докато допия какаото си, после отидох в кухнята да оставя в чашата и се качих на горния етаж за да се прибера в стаята си.На отиване обаче пътят ми минаваше през стаята на Майк, а вратата беше леко открехната.Аз я побутнах леко и влязох.Видях че вратата на банята му също е отворена и надникнах.Цялата вана бе пълна с пяна и сапунени мехури и се виждаше само главата му която той бе отпуснал на една страна и бе затворил очи.Аз тихичко се приближих и приклекнах до ваната, след това се наведох и нежно го целунах, мислейки си че спи.Той обаче бе буден и усещайки че го целувам ме дръпна и цопнах във ваната.После се засмя и каза:
-Една вана?, и се разсмя.Аз също се разсмях, и смеейки се лицата ни отново се приближиха и устните ни се сключиха в целувка.Той започна да ме целува така, че забравих за всичко.Но целувките не бяха края...Той започна да ме докосва, по най-нежния и невероятния, по най-прекрасния начин...Постепенно свали дрехите ми и започна да ме целува по врата, по раменете, по ръцете,...всичко беше толкова прекрасно, докосванията му, целувките му, ласките му, тялото му...Накрая всичко завърши по следния начин: озовахме се прегърнати и се усмихвахме един на друг...Аз му казах:
-Не искам никога да се разделяме!Обичам те!
-Аз също те обичам! – отвърна ми той и след минута добави: - Ако те попитам...ако те помоля да се омъжиш за мен...какво би ми отговорила?
-Бих се съгласила на минутата. – казах аз и го целунах по бузата, а след това се усмихнах.Той също се усмихна, пусна ме и бръкна в джоба на хавлията си, която лежеше захвърлена до ваната.След това извади малка кутийка, отвори я и каза:
-Е, в такъв случай...ще се омъжиш ли за мен?
В кутийката имаше красив пръстен.Аз в първия момент загубих ума и дума, но успях едва-едва да изпелтеча:
-Да, разбира се че искам да се омъжа за теб!, и го прегърнах и целунах.След това той сложи пръстена на пръста ми и с усмивка каза:
-Вече официално си моя годеница...
-Откакто те срещнах ти ме заплени с красотата си и прекрасното си сърце, и това бе нещото за което копнеех от първия миг в който те видях... – казах аз и го целунах отново, след това го прегърнах.Той също ме прегърна и поседяхме така мълчаливо няколко минути, докато не се засмях и не казах:
-Време е вече да излизаме от ваната, не мислиш ли?
Той също се усмихна и кимна.Той пръв излезе от ваната, загърна се с хавлията си и влезе за малко в стаята си откъдето се върна носейки хавлия и за мен.Аз се усмихнах, взех я и я облякох.След това отидох в стаята си да си облека пижама и замятайки се с палтото си излязох навън и седнах на една от люлките...Не можех да повярвам, току що се бях сгодила за любовта на живота си и сърцето ми щеше да изхвръкне от радост...След като постоях няколко минути на люлките най-накрая се прибрах в стаята си, и се унесох увита в топлите пухени завивки...Когато се събудих бе девет часът и имах още един час до започването на работното ми време, за това станах, облякох се и слязох в кухнята за да си взема нещо за ядене и да закуся.Бъркайки в хладилника за да извадя портокаловия сок погледа ми падна на пръстена и се усмихнах.Закусих няколко препечени филийки и чаша портокалов сок и се качих да си взема чантата и палтото.На излизане от стаята си, вече готова да тръгна, се сблъсках в коридора с току-що събудилия се Майкъл.Той ме поздрави с целувка и ми се усмихна.Аз му казах че закуската го чака в кухнята и че трябва да тръгвам за работа, а той кимна, усмихна се и ме прегърна казвайки ми:
-Обичам те, пази се.
Аз кимнах и се усмихнах, целунахме се още веднъж и тръгнах.Отне ми около половин час да стигна до хотела и отключвайки вратата отново спрях поглед на пръстена си и го докоснах с пръсти.Усмихнах се и влязох.Усещах, че вече няма кой да ме раздели с човека когото обичам.Сърцето ми туптеше лудо в ритъма на любовта...Бях на седмото небе от щастие..........


Последната промяна е направена от The_Colorful_Girl на 28/7/2011, 2:20 pm; мнението е било променяно общо 4 пъти
The_Colorful_Girl
The_Colorful_Girl
Скорпиончето на форума! :)
Скорпиончето на форума! :)

Scorpio Брой мнения : 489
Age : 30
Living in: : MJ's Neverland - The World of Magic and Love
Registration date : 26.12.2008

http://www.iloveyoumore.dir.bg

Върнете се в началото Go down

Моето crazy портфолио ~*~ Empty Re: Моето crazy портфолио ~*~

Писане by The_Colorful_Girl 8/6/2009, 2:05 pm

Eто ви още от моето творчество:



Глава 5


Минаха няколко дни, а онзи тип не се появи отново затова и аз успях да се поуспокоя и го забравих.Всъщност бях толкова щастлива с Майкъл, че едва ли можех да мисля за нещо друго.Беше към седем сутринта когато се събудих, а първите слънчеви лъчи се процеждаха през прозореца.Усмихнах се и се протегнах, като внимавах да не бутна Майкъл и да го събудя, защото като негова годеница вече спях в неговата стая...Той беше много красив в съня си.Аз нежно го целунах по бузата, станах, наметнах си халата и слязох в кухнята да приготвя закуска.Знаех, че за тази работа има прислужници, но предпочитах да направя закуската сама.Направих много палачинки.Едните бяха с шоколад, а другите – с мед и орехи, след това налях в две чаши портокалов сок и се качих да занеса закуската на Майкъл.Внимателно заобиколих от неговата страна и оставих закуската на нощното му шкафче, навеждайки се да го събудя с целувка:
-Хайде, бебчо, ставай, закуската е готова. – и му се усмихнах.Той се прозя сладко, изтегна се и седна в леглото.Аз внимателно му поднесох неговата порция палачинки и едната чаша със сок.Той ги пое и започна да си хапва, а аз съвсем забравих за моята порция, защото усмихната го наблюдавах.Той прекъсна унеса ми като ми подаде моята чиния и се усмихна.Аз също се усмихнах и още щом я поех, започнах да набивам палачинките.Майк, който беше привършил вече със своите, ме загледа и се ухили.Аз видях това и попитах:
-Какво има?Защо ме гледаш така?
-Не нищо. – ухили се той но добави: - С тази скорост и мен ще изядеш... – и избухна в смях.Аз също се разсмях и казах:
-Какво да направя, като ми е вкусно, а и напоследък не мога да спра да ям...Ужасно е, нали?
-Не, сладко е. – каза той и се усмихна.След това се наведе напред и каза: - Чакай, имаш малко шоколад тук. – и ме мацна по носа.Аз се ухилих и го мацнах на свой ред... и двамата не спирахме да се смеем, беше ни много забавно заедно...после аз се наведох и облизах шоколада от сладкото му носле, а той облиза шоколада от моя нос и постепенно пак се целунахме.Аз се усмихнах, взех приборите и ги отнесох отново долу в кухнята.После се качих да се преоблека за работа, но първо трябваше да си взема душ, а Майкъл отиде за малко в студиото, и се върна точно когато свърших с душа.Аз си облякох халата, и излязох от банята.Майк точно влизаше в стаята с усмивка.Аз също му се усмихнах, но изведнъж главата ми се замая.Опитах се да се подпра на дръжката на вратата, за да не падна, но в следващия миг загубих съзнание и усетих как се свличам до вратата.Майк изтича, подхвана ме и ме сложи на леглото.Бях в безсъзнание около 1 минута, но той много се изплаши и щом се съвзех започна да настоява да отидем на лекар:
-Няма да ти позволя да отидеш на работа.Веднага отиваме на лекар да видим какво ти е.
-Нищо ми няма добре съм. – казах аз в опит да го успокоя.
-Не е вярно, припадъкът ти не е нищо, настоявам да... – но преди да довърши аз го прекъснах:
-Нека направим така, сега ще отида на работа, а довечера заедно ще отидем на лекар, става ли?
Той ме погледна, и известно време спорихме, но накрая успях да го убедя и той кимна:
-Добре тогава.Така да бъде.Ще те взема в шест.
-Ще те чакам. – казах аз, усмихнах се и се заех да се обличам.Когато се приготвих той настоя да ме закара и не успях да отклоня предложението му.Когато стигнахме до хотела той ме целуна и ми поръча да се пазя, а аз кимнах.Всъщност не бях разтревожена, мислех че припадъка е от преумора...Същия ден, докато бях на работа отново ми прилоша, но не припаднах.Казах си, че навярно трябва да си дам малко почивка, защото съм преуморена, но въобще не очаквах това което щеше да ни каже лекарят, няколко часа по късно...Когато стана шест, аз си облякох палтото, заключих вратата и излязох навън.Майкъл дойде с колата, и отидохме на лекар.Майк настоя да ми направят всички изследвания, въобще пълен профилактичен преглен и не прие възражения.Най-накрая седнахме на столовете в кабинета на лекаря и зачакахме резултатите.Когато лекарят влезе Майк ме хвана за ръка и ме прегърна през раменете.Искаше да е до мен каквито й да са резултатите.Лекарят хвърли един поглед към мен, после към Майк и каза:
-Трябва да ви кажа нещо много сериозно.
Аз леко потреперих и усещайки това Майк ме притисна към себе си.Лекарят отново ни изгледа странно и каза:
-Не исках да ви уплаша.Дори напротив.Новината е хубава.
Аз малко се поуспокоих.Изглежда Майк също.Тогава по лицето на лекаря се разля широка усмивка и каза:
-Поздравления.Ще си имате бебе.
На нас с Майкъл ни трябваха няколко минути докато осъзнаем новината, после по лицата ни се разляха широки усмивки.Погледнах го, той целия сияеше и ме прегърна от радост.Аз също го прегърнах.Двамата пожелахме приятен ден на лекаря и излязохме от кабинета.После в колата мълчахме през целия път, но бяхме прегърнати.Чак когато стигнахме в Невърленд Майк каза:
-Това бе най-хубавата новина която съм чувал!Не мога да повярвам!Ще си имаме бебе! – при тези думи той ме видгна във въздуха и ме завъртя.Аз също се усмихвах, бях на седмото небе от щастие.Когато ме пусна на земята аз му казах:
-Аз съм най-щастливата жена на света.Ще се оженя за любовта на живота си, ще си имаме бебе...Имаш ли представа колко мои мечти сбъдна ти Майкъл?, попитах го аз приближих се и го целунах.Той отвърна на целувката, прегърна ме и каза:
-Не, ти сбъдна моите мечти.Благодаря ти. – двамата се прегърнахме много силно, после когато се пуснахме Майк се усмихна и сложи ръка на корема ми, а аз я притиснах с моята.Всичко изглеждаше толкова вълшебно, нереално, прекрасно...Ние седнахме на канапето и се увихме с едно одеало а навън бе завалял дъжд който приятно ромолеше по прозорците...И постепенно се унесохме, докато не чухме силен шум от пукот, който изглежда дойде откъм кухнята.Майк ми нареди да стоя в хола докато отиде да провери, но аз не го послушах и тръгнах с него.Когато влязохме, на пода имаше някоколко счупени чаши и чинии, между които имаше лист хартия.Майк се наведе и го взе.После го прочетохме заедно а на него пишеше:
-Не ме послуша и сега и двамата сериозно ще си изпатите!И „тримата”!Не ме послушахте и ще ви унищожа, ще се пържите в ада!...........
Бележката беше без име но аз отлично знаех кой я изпратил.Но се ужасих и погледнах Майкъл:
-И тримата?Нима той знае че...че съм бременна?
-Може би, но ти не се тревожи, ще направя всичко по силите си за да ви защитя, и теб и детето ни.Утре сутрин веднага ще заминем оттук.Щом като е проникнал в Невърленд, тук вече не е безопасно.Утре ще дойдеш с мен за начлото на турнето ни, докато открия безопасно място където да те скрия.Освен това веднага ще напуснеш работа. – той ме прегърна и добави: - Всичко ще бъде наред, ще видиш, никой няма да посмее да ви нарани докато сме заедно! – той ме притисна в прегръдките си, а аз се разплаках.Точно когато си мислех че всичко е приключило, кошмара се завърна с много по-голяма сила...


Глава 6



Вечерта преди да си легнем аз казах на Майкъл:
-Виж какво, Невърленд е твоя дом, и аз ще ти помогна да се бориш за него и да го защитиш.Не можем да го оставим току-така, та ти го купи преди няколко дни, и е наше задължение да го защитим и обезопасим!
Майкъл ме погледна, после няколко минути мълча, а накрая каза:
-Може би си права, но за сега не можем да останем тук.Не искам да ви се случи нещо.За сега ще дойдете с мен на турнето пък после ще му мислим... – той ме прегърна и добави: - Хайде да си лягаме вече...– и се усмихна.След това се пъхна под завивките, а аз го последвах.Той ме прегърна, а аз се сгуших в обятията му.Той бързо се унесе и заспа но аз стоях будна доста дълго...Размишлявах за всичко случило се и за хиляди и хиляди неща, и една сълза се отрони от очите ми. Аз заплаках, но изтрих сълзите си и затворих очи опитвайки се и за да се унеса... Накрая успях да заспя, но бях спала само няколко часа когато чух някакви трясъци на долния етаж и се събудих...Майк още спеше и за да не се събуди реших да проверя какво става долу...Когато слязох едва не припаднах от това което заварих там...Всичко беше потрошено и разхвърляно на пода, завесите бяха раздрани, прозорците изпочупени, и навсякъде имаше прах и перушина от разкъсаната гарнитура...Уплаших се и веднага изтичах да събудя Майк...
- Майкъл, събуди се! – извиках аз през сълзи.Той се стресна от виковете ми, събуди се и скочи от леглото:
- Какво има, какво е станало?
- Долу всичко е надолу с главата...Някой е идвал и е направил всичко на пух и прах... – извиках аз и задърпах Майк надолу. Той слезе и видя за какво говоря. По лицето му премина едва загатната следа от гняв и болка. Но когато заговори гласът му спокоен:
- Бързо си събери нещата, махаме се оттук!
- Но ние вчера говорихме друго... – опитах се да се възпротивя аз.
- Махаме се и точка.Не можем да останем тук.Няма да позволя да се случи нещо с теб или с детето. - Той ме прегърна и сложи ръка на корема ми, а аз я притиснах до себе си. Когато отново заговори той каза:
- Не се бой мъничкото ми, всичко ще бъде наред, татко ти обещава че ще се погрижи за теб и майка ти... – при тези негови думи аз се просълзих още повече и го целунах.Той отвърна на целувката и ме прегърна, а аз го притиснах до себе си. Когато се пуснахме отново се качихме горе и той ми помогна да стегна багажа ни. Когато приготвихме куфарите си, той ми каза да стоя в стаята, докато докара колата отпред.Аз кимнах и се усмихнах, след това седнах на леглото да го изчакам. Той малко се забави и когато най-накрая чух шум по стълбите аз станах и се приготвих да го посрещна с усмивка, когато някой блъсна вратата на стаята.Този някой беше с маска, но най-вероятно бе мъж.Преди да направя каквото и да било, той ме хвана, и ми запуши устата с някаква кърпа, за да не пищя. Аз се задърпах но хватката му бе прекалено силна. Разплаках се.Надявах се Майк вече да се върне, и наистина чух стъпки по стълбите. Когато Майк влезе в стаята онзи извади пистолет и го насочи към главата ми:
- Не мърдай, или тя е мъртва.
Майк замръзна на мястото си. Той се опита да запази самообладание и заповяда с твърд глас:
- Пусни я!
- Отдръпни се от вратата. – нареди похитителя, но Майк не направи нито крачка.
- Казах ти да я пуснеш! – каза Майк отново, с още по-твърд глас.
- Отдръпни се от вратата или ще пострадаш... – предупреди отново мъжа.
- Няма да ти позволя да я нараниш, пусни я веднага! – извика Майкъл едва прикривайки гнева си. Но онзи се ядоса, удари ме, събаряйки ме на земята, за да ме зашемети, след това се завтече към Майк.Аз успях да се надигна от пода, за да видя как онзи насочва пистолета към Майк.
- Майкъл, не!, извиках аз и се втурнах към Майк закривайки го с тялото си, а куршума ме улучи в гърба. Той ме подхвана докато се свличах на пода в ръцете му и извика: - Нееее... – той ме притисна в обятията си и се разплака. Онзи го изгледа студено и каза:
- Предупредих ви. – след това избяга от стаята.Майкъл успя да се добере до телефона, набра деветстотин и единайсет и извика линейка. Кръвта ми бе обагрила не само моите дрехи, но и неговите и ръцете му. Аз усещах че ставам все по слаба, а от устата ми се процеждаше струйка кръв.Майкъл внимателно ми подхвана главата и ми каза: - Дръж се, всичко ще бъде наред, аз съм тук. – а сълзите се търкаляха по бузите му... Аз отворих уста и едва-едва казах:
- Обичам те...
- Аз също много те обичам, дръж се, моля те... – каза Майк през сълзи, но чу че някой тичаше нагоре и ги избърса...Бяха лекарите от линейката.Те ме сложиха в една носилка, а Майк каза:
- Моля ви, помогнете й, спасете я...
Аз обаче едва отворих уста и успях да кажа:
- Спасете бебето ми...Спасете детето... – и загубих съзнание. Майк държа ръката ми в линейката през целия път до болницата, но когато пристигнахме, лекарите ме вкараха в операционната и му казаха да изчака.Той седна в чакалнята и зачака облян в сълзи.Когато операцията свърши, лекарите го уведомиха, че аз съм добре и че са успели да спасят детето.След това ме преместиха в отделна стая и казаха на Майк, че може да ме види.Той изтри сълзите си и влезе в стаята.След това придърпа един стол и седна до леглото ми, хващайки ръката ми. Наведе се и нежно ме целуна, а една сълза която се отрони от очите му падна върху моите.Той внимателно я избърса и ме погали по главата.След това започна да ми говори.Каза ми че не е трябвало да се хвърлям пред куршума заради него, и че той би трябвало сега да лежи в безсъзнание...Каза ми колко много обича мен и бебето, и че не би го понесъл ако ни загуби...Той стоя край леглото ми цял ден и цяла нощ и нито за миг не се отдели от мен и не пусна ръката ми.Беше вече много късно, градския часовник точно бе ударил полунощ.Майкъл се беше унесъл на стола и беше заспал, когато най-накрая аз леко отворих очи. Огледах се и видях Майкъл заспал на стола, но бе подпрял главата си на леглото ми, държейки ме за ръка. Аз вдигнах другата си ръка и понечих да го доксна по главата, но за секунда нещо ме спря – беше заспал толкова сладко че не исках да го събудя... И все пак аз го докоснах по главата и вплетох ръка в меката му като коприна коса. Той се стресна, подскочи на стола и се събуди, но когато видя че съм будна по лицето му се разля усмивка:
- Събуди ли се вече?
Аз се усмихнах и кимнах.След това попитах:
- Как е бебето?
- Добре е.Всичко е наред, лекарите успяха да спасят и двама ви. – каза ми нежно Майк и ме погали по главата. – Хайде, заспивай пак, много е късно.
- Не, не ми се спи. Би ли направил нещо за мен?, попитах аз и се усмихнах с дяволита усмивка.
- Каквото кажеш. – отвърна Майк и се усмихна.
- Би ли ми изпял нещо...? Без значение какво, каквото й да е, просто ми попей, моля те... – аз се опитах леко да се надигна в леглото, но раната много ме болеше и се отказах от опита.Майк първоначално не отговори нищо на въпроса ми но после каза:
- Добре, щом искаш ще ти попея. – и запя някаква много нежна и прекрасна песен. Аз го слушах, а ангелския му глас галеше ухото ми, и се стараех да попия всеки негов звук.Под звуците на красивата песен обаче, аз се унесох и отново заспах. Майк се усмихна, целуна ме по челото и каза:
- Спи спокойно, любов моя, аз ще бдя над сънищата ти. – той стоя известно време, любувайки ми се, но съня отново го повали и той отново заспа...На следващата сутрин, когато лекаря дойде да ме прегледа, каза че се възстановявам много бързо, и че при това положение до една седмица ще съм си вкъщи. И двамата с Майк сияехме. Когато лекаря излезе някой почука на вратата, но преди да отвори Майк ми каза:
- Искам да те запозная с някого. – и стана да отвори.В стаята влязоха две жени. Едната бе доста възрастна и с къдрава коса, облечена в красив костюм, а другата бе дори по-малка от мен и Майкъл, облечена в джинси и тениска и се усмихваше. Майкъл се завтече да ги прегърне, после ги доведе до леглото ми и ни представи:
- Мамо, Джанет – това е годеницата ми Мика, Мика – това са майка ми Катрин и сестра ми Джанет.
Аз се усмихнах, здрависах се с майка му, а сестра му дори ме прегърна.След това казах:
- Много ми е приятно да се запознаем.
Катрин се усмихна и кимна, а Джанет каза:
- Братчето ми много ми е разказвал за теб...
Усетих как леко поруменях и казах:
- Е, надявам се само хубави неща... – а Джанет кимна, и понечи да си отвори устата, но преди да издаде какъвто й да било звук тук се намеси самият Майк:
- Ей, Джан, стига толкова. – и се захили. Тя също. Когато и двамата се засмяха осъзнах каква поразителна прилика имат. Усмивките им бяха еднакви, жестовете им, държанието им...
Катрин, която стоеше и също леко се усмихваше се обърна към Майк и каза:
- Не забравяй, че другите чакат отвън.
- А, да. – сети се Майк и изтича да ги покани вътре. Семейството му бе огромно. Освен Джанет той имаше още две сестри и петима братя. Той ги представи един по един. Само един човек липсваше за да е пълна семейната картинка – бащата на Майкъл, за който Майк ми бе казвал, че се казва Джоузеф. Той не бе пожелал да влезе с останалите, бе предпочел да чака отвън.Знаех, че това бе наранило Майк, но той с нищо не го показа.След като всички си тръгнаха, Майк излезе в коридора да поговори с баща си, но забрави да затвори вратата до край, така че тя остана леко открехната и можех да чуя целия им разговор, без да знам на какво щях да стана свидетел.
- Коя е тази?От къде се взе? – попита Джоузеф скръстил ръце.
- „Тази” си има име.И не е твоя работа. Вече не можеш да контролираш живота ми, както когато бях дете. – отвърна ледено Майкъл.
- Внимавай с този тон. – заповяда баща му с леден глас.
- Защо, какво ще направиш? Ще ме удариш ли? – изсмя се Майкъл. – Вече не съм дете. Не можеш да ми сториш нищо. – каза той, отново с леден глас.
И тогава последва нещо ужасно. Вбесен, Джоузеф го удари много силно и Майк падна на земята удряйки главата си в стената. По лицето му отстрани потече струйка кръв, а той лежеше на пода в безсъзнание.
- Майкъл, не!, извиках аз и се надигнах от леглото. Болката от раната ме преряза като с нож, но аз събрах сили и се изправих. От вика ми, Джоузеф се стресна и побърза да си тръгне. Подпирайки се на дръжката на системата която ми беше сложена, аз успя да стигна до Майкъл. След това внимателно застанах на колене и подхванах главата му.
- Майкъл, моля те, отвори очи. – умолявах го аз през сълзи, след това се огледах и извиках: - Помощ!Някой да помогне!, и се разплаках. Аз бях прегърнала Майк и се опитвах да го събудя безуспешно. Накрая няколко сестри и един лекар дотичаха и се заеха да помагат на Майкъл. Дойде и моят лекар който ми заповяда да се върна в леглото, но аз исках първо да се уверя, че Майк е добре. Слава богу, не бе нещо сериозно, само леко сътресение... Но Майк бе бесен. По-късно той ми заяви че не желае повече дори да вижда баща си... Аз се опитах да го успокоя и след като най-накрая успях да отклоня вниманието му от случката, го попитах:
- Мислил ли си как ще наречем бебето...?Знам, че още е много рано, но...аз си мислех за няколко имена...
Майк се усмихна и каза:
- Аз... не се бях замислял, пък и първо трябва да разберем пола на бебето...Но мисля ако е момче да го наречем Принс, а ако е момиче – Принцес.
- Прекрасни имена! - казах аз и засиях. Майк също се усмихна. Аз добавих:
- Омръзна ми по цял ден да лежа, вече нямам търпение да ме изпишат... - и погледнах Майк с дяволита усмивка.
- Потърпи още малко. – остават още два дни.
- Цели два... – простенах аз и скръстих ръце.
Майк се ухили, седна до мен и ме прегърна:
- Аз ще те разсея, и тези два дни няма да ти се сторят толкова дълго време... – и ме целуна, първо по врта после по устните. Аз също започнах да го целувам.След това си мушнах ръката под тениската му и докоснах нежното му тяло. Той ме целуваше и ме докосваше така, че забравих за всичко останало. Забравих дори, че вратата не е заключена и някой може да влезе и да ни види.Но когато той понечи да свали горнището на пижамата ми аз изохках, защото той без да иска бе докоснал раната от куршума. Той веднага се извини и каза:
- Май не биваше да се опитвам да те разсея точно по този начин.
- Не не, напротив, просто...ако не беше тази гадна рана... – отвърнах аз с болка в гласа и в очите ми проблеснаха сълзи от яд. Майк хвана ръката ми и се опита да ме успокои. След това ме попита дали искам нещо и каза че отива да си вземе един портокалов сок. Аз кимнах и той се изправи, но веднага се подпря на стола и седна отново. Аз се надигнах леко от леглото и казах:
- Майк, добре ли си?
- Да, добре съм, просто за секунда главата ми се замая... – каза той и стана отново. Но едва бе направил няколко крачки когато изведнъж се строполи на пода.
- Майкъл! – извиках аз – Майкъл!, но той просто лежеше на пода в безсъзнание. Аз се разплаках и продължих да го викам,но той не помръдваше.Аз отчаяно се опитах да стана и да отида при него, но раната ме болеше и не можех да помръдна.Едва успях леко да се надигна от леглото и да достигна бутона с който сестрата ми беше казала да я викам ако ми притрябва. Тя веднага дотича в стаята и когато видя проснатия на пода Майкъл се зае да му помага. Веднага извика няколко лекари и го изнесоха от стаята. Аз обаче не исках да го оставям сам и едва успях да се изправя, след което тръгнах след тях, вървейки едва-едва. Накрая го вкараха в друга стая в дъното на коридора, сложиха го на леглото и започнаха да го преглеждат. Аз седнах до леглото му, и хващайки ръката му се разплаках. Мислено се молех всичко да е наред. Накрая когато прегледа свърши един от лекарите дойде при мен и ми каза:
- Изпадна в кома. Това се случва след мозъчни сътресения. Сега можем единствено да чакаме да се събуди.Но това може да отнеме повече време отколкото можете да предположите.
- Колко време?, попитах уплашена аз.
Лекарят се поколеба дали да ми каже но накрая отвърна:
- Месеци...
- Месеци? – възкликнах аз и сърцето ми заби лудо – Но... – аз се обърнах към Майк. Той бе толкова красив, и изглеждаше така сякаш просто спи.Наведох се, целунах го нежно и едва сдържайки сълзите си му казах:
- Моля те, не ме оставяй... - След това се разплаках. Лекарите ми казаха, че трябва да се върна обратно в леглото, но аз категорично отказах. Нямаше да оставя Майк дори за секунда...Не можех да поврявам на това което току-що бях чула...Аз стоях до него, плачех и го държах за ръката. Но не можах да спра да плача цяла нощ, докато накрая не заспах от изтощение...Когато се събудих бе около седем часа сутринта. Слънцето току-що бе изгряло и няколко лъча озаряваха лицето на Майк. То бе толкова нежно, толкова красиво... Очите ми отново се напълнха със сълзи, но се опитах да не плача...Отидох до тоалетната да си измия лицето на чешмата и да се освежа, като все още вървях едва-едва. После се върнах при Майк и цял ден стоях край него. Оправях му възглавниците, говорех му, дърпах завесите и отварях прозореца за да влез чист въздух, но той не се събуждаше...По-късно през деня трябваше да отида да ми сменят последната превръзка и лекаря каза че може да ме изпише, но трябва много да си почивам и че е най-добре да се прибера в къщи и да си полегна. Аз обаче заявих, че нямам намерение да оставя Майкъл сам. И се върнах в стаята му. Точно тръгнах да отварям прозореца, когато някой нежно хвана ръката ми. Аз рязко се обърнах и по лицето ми се разля широка усмивка като видях, че Майк най-накрая се е събудил.
- Майк, ти се събуди!, извиках аз и го прегърнах внимателно. Той кимна и се усмихна.След това каза:
- Главата страшно ме цепи, но ще се оправя. А ти не трябва ли да лежиш и да си почиваш?
- Изписаха ме. – тържествуващо казах аз. Майк се усмихна и леко се надигна в леглото, а аз забързах да му помогна.Той ме хвана през кръста и ме бутна да седна до него.След това погали корема ми с ръка.Аз сложих моята върху неговата, а той каза:
- Миличкото ми, май много ви уплашх с мама, а? Вече няма страшно, татко е добре. – и ме прегърна. Аз също го прегърнах и го притиснах към себе си казвайки:
- Наистина ужасно ни изплаши, но важното е, че вече си по-добре... – аз го целунах по бузата и отидох да извикам лекаря за да прегледа Майк.След като свърши прегледа ни казаха, че Майк е добре и можем да се приберем в къщи. Ние се приготвихме и тъй като Майк бе извикал колата предварително, когато излязохме от болницата, тя вече ни чакаше там.Ние се качихме и Майк каза на шофьора си някакъв адрес, който ми бе непознат.Разбрах, че не отиваме в Невърленд, но Майк виждайки че понечих да възразя ме спря:
- Сега не можем да се върнем там...Прекалено опасно е... – и ме хвана за ръката, като даде знак, че не желае да го обсъждаме повече...Пътувахме доста време, а аз се унесох и както се бях облегнала на Майк, заспах от изтощение...


Глава 7



Когато пристигнахме на мястото към което се бяхме запътили Майк ме побутна да се събудя и нежно ме целуна по челото.Аз отворих очи и той внимателно ме изведе от колата.Огледах се.Намирахме в красива местност насред голяма букова гора, където не се виждаше жива душа, а насред гората имаше красива къща, не много голяма и обсипана с цветя...Беше много красиво...Аз се усмихнах прегърнах Майкъл и му казах:
- Това място е прекрасно.
- Така е. – отвърна Майкъл, хвана ме за ръка и ме въведе в къщата.Тя не бе много голяма, но бе много красива.Шофьора на Майкъл качи багажа в стаята ни, а ние си сложихме по едно яке и излязохме на разходка из гората.Аз набрах горски плодове, които изядохме по пътя, и гъби, които по-късно приготвих за вечеря.Пред къщата имаше красива люлка.След вечеря с Майкъл взехме едно одеяло седнахме на люлката, прегърнахме се, увихме се с одеалото и загледахме първите бещукащи звезди.Беше ми толкова хубаво в прегръдките му, че ми се щеше да останем така завинаги...
- Знаеш ли - казах му аз – толкова ми е хубаво, искам да останем така, сгушени, завинаги...
Майк се усмихна, но ми изглеждаше някак отнесен в мисли, и тъжен.Затова му казах:
- Ако има нещо, кажи ми, струва ми се че си някак отнесен цяла вечер...
- Не, просто...мислех си за всичко което преживяхме заедно – каза ми Майк – за деня в който се запознахме...А и за това какво ще правя занапред с кариерата си...Понякога много ми се иска да оставя всичко и да замина някъде, но...понякога осъзнавам, че не мога, че не е толкова лесно да зарежа всичко... – когато изрече тези думи в очите му проблеснаха сълзи.Аз го прегърнах и му казах:
- В живота на един човек има много трудности.С някои може би трябва да се справи сам, но за всички други има хора които да му помагат.Ти не си сам Майкъл.Имаш мен.Аз винаги ще ти помагам и ще те подкрепям, чу ли?!Всичко ще бъде наред, аз съм до теб, ще видиш че много скоро всичко ще се оправи и ще бъдем много щастливи...И някой ден наистина можем да заминем някъде...Но засега единственото което можем да направим е да бъдем силни. – добавих и отново го прегърнах, а той ме притисна до себе си.
- Благодаря ти.Аз...не знам какво да кажа и как да ти благодаря за подкрепата която ми оказваш... – но преди да успее да довърши, аз нежно докоснах устните му с пръст в знак да млъкне и казах:
- Не е нужно да казваш нищо.Достатъчно ми е само да видя че си щастлив... – при тези думи се усмихнах и нежно го целунах, а след това отново млъкнахме и загледахме звездите сгушени...Най-накрая се прибрахме в стаята си и заспахме почти веднага, изтощени от дългия ден...На следващата сутрин, когато се събудих Майк вече бе станал и докато се разсънвах, влезе с таблата за закуска на ръце.Беше приготвил палачинки.Аз се надигнах в леглото, целунах го и поех таблата.До чашата с портокалов сок лежеше красива червена роза.Аз я взех и я помирисах, ухаеше невероятно. Той се усмихна и каза:
- Тази е най-красивата роза от цялата ни градина.И все пак никоя роза не може да се мери с твоята хубост...!
Аз целунах и прегърнах Майкъл.След това закусихме заедно и тъй като целия ден беше пред нас го попитах какво ще правим.Той каза, че трябва да отиде в студиото и да поработи а аз кимнах, и му казах че днес ще се срещна с майка си.Беше мой ред да запозная Майк със семейството си.Той предложи да ме закара, а аз кимнах и когато и двамата бяхме готови тръгнахме.Той ме остави на уреченото място, а аз го помолих след няколко часа да дойде да ме вземе оттам, за да го запозная най-сетне със семейството си.Той кимна, усмихна се, целуна ме и ми пожела приятен ден и аз слязох от колата.Докато тръгваше му помахах и се усмихнах.След това отидох в кафенето отсреща където бе срещата с майка ми, седнах на една маса и зачаках...Междувременно си поръчах чаша портокалов сок.Най-накрая майка ми дойде.Поздравихме се и аз й казах:
- Мамо, трябва да поговорим.Трябва да ти кажа нещо много важно!, но преди да довърша тя ме прекъсна:
- Може да почака няколко минути.Имам изненада за теб. – при тези думи тя бръкна в чантата си и извади оттам билет за концерт. – Виж, взех ти билет за последния концерт на Майкъл с братята му.Какво ще кажеш?Не е ли прекрасно?
- Мамо, аз...точно за това исках да поговорим.Виж...преди няколко месеца срещнах един човек в хотела и... – дума по дума й казах за Майкъл, за това че съм му годеница и че чакаме дете.Майка ми ме слушаше но изглежда незнайно защо се бе ядосала.Когато свърших с разказа, тя ме хвана грубо за ръката и каза:
- Ти не можеш да родиш това бебе!Трябва да го махнеш на всяка цена!Ще бъдеш нещастна ако се омъжиш за този човек!Махни детето му и го напусни или няма да ме видиш повече!!! – при тези думи тя ме пусна и се изправи.Аз също се изправих, сложих ръце на корема си и й заявих:
- Аз обичам Майк с цялото сърце.Той също ме обича и двамата ще отгледаме детето си с много любов.Ние ще се борим до край за любовта си.За нищо на света не бих оставила Майкъл и не бих жертвала детето си, чуваш ли?Не ме интересуват заплахите ти, дори и да не те видя повече това не ме интересува, разбра ли?, аз си взех чантата и си тръгнах вбесена.Дори не знаех къде отивам просто имах нужда да повървя.Майка ми също бе вбесена.Тя тръгна в другата посока, хвана си такси и изчезна.Но това не ме интересуваше.Дори да не я видя повече, щом имах Майк и детето до себе си, нищо друго не ме интересуваше.Но много ме заболя от думите на майка ми.Те много ме нараниха.Аз пресякох улицата седнах на най-близката пейка и горчиво се разплаках.Седях там и плачех ли плачех, докато накрая пред мен не спря една голяма черна кола – колата на Майкъл.Аз избърсах сълзите си и си наложих да се успокоя.След това станах и тръгнах към колата.Майк ми отвори вратата, но докато се качвах, той видя че очите ми са плувнали в сълзи.Затваряйки вратата той ме прегърна и ме попита какво е станало.Аз събрах малкото ми останали сили и успях едва-едва да разкажа случилото се на Майкъл.Той ме прегърна и се опита да ме успокои, сетне даде знак на шофьора да тръгва.Аз не можах да се успокоя веднага и си поплаках още малко, а Майкъл ме прегърна и най-накрая лека полека успя да ме успокои.Прибрахме се в къщата и аз отидох да си взема вана, а Майк предложи да направи какао.Аз се съгласих и отидох да приготвя ваната.Но докато облечена с хавлия приготвях ваната, усетих как някой ме целува по врата и се усмихнах.Обърнах се.Беше Майкъл, но не го бях чула че влиза.Той също бе по халат, и държеше в ръце две чаши какао, но ги остави на малката масичка до ваната.След това се обърна, целуна ме и започна да сваля халата ми и да ме целува така, че изведнъж забравих за всичко.Аз също започнах да го целувам и свалих неговия халат, като не спирах да докосвам прекрасното му тяло, а той не спираше да доксова моето и да ме кара да изтръпвам в прегръдките му.Двамата без да прекъсваме целувките бавно влязохме във ваната.Той ме целуваше така, както никога не бих се осмелила дори да мечтая, а докосванията му бяха толкова нежни, толкова невероятни, че всичко в мислите ми бе заслепено.Аз целувах Майкъл, а устните му бяха толкова сочни, като горски ягодки.Тялото му което не спирах да докосвам и целувам, бе толкова сочно, кожата му бе толкова мека, всичко беше толкова прекрасно, толкова вълшебно.Докосванията му, ласките му, целувките му...Искаше ми се това да продължи вечно...Накрая всичко завърши точно както предния път – лежахме прегърнати във ваната и се усмихвахме един на друг.Аз бях потънала в обятията му.Всичко бе толкова прекрасно, толкова вълшебно, толкова магическо, толкова незабравимо...!Какаото отдавна бе изстинало, но въпреки това ние го пиехме с огромна наслада.Оставяйки чашата какао и както ме беше прегърнал с една ръка, Майк каза:
- Няма да позволя на никой , никога да ни раздели.Винаги ще бъдем заедно.Ще прекараме заедно остатъка от живота си, заедно с това прекрасно бебче което расте в теб.То ще бъде отгледано с много любов, няма да позволя никой да ви нарани повече, нито теб нито бебето, чу ли?, при тези думи той ме притисна до себе си в прегръдките си.Аз също се притиснах към него и отвърнах:
- Единственото което искам е ти да си щастлив, защото твоето щастие е и мое.Ако ти си щастлив, тогава и аз ще бъда щастлива!, казах аз, след това нежно го целунах и отново се притиснах до него, а той също ме притисна до себе си.Поседяхме така, докато накрая сапунените мехурчета не започнаха да се пукат едно по едно...След това излязохме от ваната, изплакнахме се и си облякохме халатите.После се върнахме в стаята, облякохме си пижамите и си легнахме.Аз се сгуших в Майкъл, той се сгуши в мен и постепенно се унесохме и заспахме...И така минаха цели три месеца, а ние все още бяхме в тази къща.Аз бях вече в четвъртия месец, и бременността започваше да ми личи, корема ми наедряваше.Вече можеше да се определи и пола на бебето. По време на прегледа и аз и Майкъл бяхме доста превъзбудени.И двамата нямахме търпение да научим какво ще бъде бебето – момче или момиче.Накрая лекарят ни съобщи че ще си имаме малко момченце.Ние с Майк преливахме от щастие.Докато си тръгвахме от болницата казах на Майк:
- Щом е момче значи ще го наречем Принс, точно както ти искаше... – и го озарих с усмивка, а той ме прегърна и каза:
- Ще бъдем прекрасно семейство... – и за пореден път ме заслепи с прекрасната си усмивка.
- И още как!, кимнах аз и се усмихнах отново.Той също се усмихна.Бяхме много щастливи.Майк ме вдигна на ръце и ме завъртя във въздуха.И двамата сияехме от щастие.


Последната промяна е направена от The_Colorful_Girl на 30/7/2011, 9:37 am; мнението е било променяно общо 1 път
The_Colorful_Girl
The_Colorful_Girl
Скорпиончето на форума! :)
Скорпиончето на форума! :)

Scorpio Брой мнения : 489
Age : 30
Living in: : MJ's Neverland - The World of Magic and Love
Registration date : 26.12.2008

http://www.iloveyoumore.dir.bg

Върнете се в началото Go down

Моето crazy портфолио ~*~ Empty Re: Моето crazy портфолио ~*~

Писане by The_Colorful_Girl 28/7/2011, 10:15 am

Още от моето творчество:


Глава 8



Но докато се радвахме на щастието че ще имаме момченце и пътувахме обратно към вкъщи ние нямахме представа какво ще заварим там... Когато пристигнахме, Майк слезе пръв за да ми помогне да сляза. Но когато слязохме от колата и се приближихме към къщата какво беше учудването ни когато видяхме че всичко вътре гори. Двамата с Майкъл изведнъж се вцепенихме, почти веднага се досетихме кой го е направил... В този момент телефонът ми иззвъня. Аз го извадих и когато понечих да вдигна видях че номерът от който ме търсят всъщност е скрит номер. Много се изплаших и все пак вдигнах. И когато чух онзи студен дрезгав глас се вцепених:
- Видяхте ли малката ми изненада? Това е само началото...! Защото нямате представа на какво съм способен и как ще отровя живота и вас и на неродения ви син! Съветвам ви да се пазите, защото оттук нататък ще вгорча живота и на трима ви!, - след тези думи прозвуча смях от който ме полазиха тръпки по цялото тяло. Аз не издържах и се развиках:
- Кой си ти и какво искаш от нас, за бога??? Остави ни на мира чуваш ли?, но преди да успея да довърша дори първото изречение онзи затвори. Аз се разтреперах и тъй като бях станала бяла като платно, Майкъл ме прегърна за да ме успокои. Тъй като онзи говореше на висок глас, Майк бе чул всичко. Тогава внезапно иззвъня и неговия телефон. Помолих го да не вдига, но той се опита да ме успокои и след това вдигна, а отстреща се дочу отново онзи зловещ глас:
- Вие и детето ви никога няма да бъдете щастливи заедно! НИКОГА!!! Ще вгорча живота и на трима ви! Ще ви унищожа!!! – и точно когато Майкъл вбесен понечи да извика нещо онзи пак затвори. Аз се разтреперах и се притиснах в прегръдките на Майкъл:
- Майк, страх ме е, този тип е много опасен, не искам да навреди на теб или на нашето момченце...
Майкъл ме прегърна и каза:
- Аз няма да позволя нищо да ви се случи, чу ли?! Нито на теб нито на бебето! За това не се бой, скъпа моя, всичко ще бъде наред!... – и ме притисна до себе си, а аз също се притиснах в обятията му. Той веднага извика шофьора и му нареди отново да докара колата.
- Къде отиваме? – попитах аз Майк.
- Ще се върнем в „Невърленд”. Защитата му е готова. Вчера ми се обадиха да ме уведомят. Там ще сме най-добре защитени и в момента там е най-безопасно. Докато Принс се роди ще останем там, а после мисля да заминем за известно време.
- Добре. – кимнах аз, а колата спря пред нас и ние бързо се качихме, а Майк даде знак на шофьора да потегля. В колата както се бях притиснала в Майкъл в ушите ми отново прокънтяха онези думи и от очите ми бързо закапаха сълзи, но той не забеляза това, защото умислен и ядосан, и погледа му бе зареян някъде през прозореца. Аз също се бях умислила, но не изтрих сълзите си а ги оставих да текат. Както се бях умислила не усетих кога Майкъл е забелязал сълзите ми и затова се сепнах когато той нежно ме докосна с ръка по бузата, за да ги избърше. Аз се опитах да се усмихна, а той нежно ме погали по бузата и каза:
- Всичко ще бъде наред, чу ли. – и ме целуна по главата. Аз се притиснах в обятията му. Когато стигнахме видях че на входа пред „Невърленд” има цели шест охранителя. Но това не беше всичко.Когато минахме през портите забелязах двама охранителя пред къщата и още около двайсетина из целия „Невърленд”. Погледнах Майк, но той само ме хвана за ръка и ми даде знак да влизаме в къщата. Когато влязохме Майкъл каза че ще отиде да приготви ваната за да се отпуснем малко, а аз отидох в кухнята да приготвя вечеря. Всички ключалки бяха сменени с нови и бяха двойно и тройно подсилени. Тези засилени мерки и многобройната охрана донякъде ме успокоиха. След като приготвих вечерята и наредих масата се качих горе при Майкъл и се отпуснах до него във ваната. Той ме прегърна с една ръка и слагайки другата си ръка на лицето ми, нежно ме целуна. Аз отвърнах на целувката, и отпуснах глава на рамото му. Той разсеяно ме целуна по главата и се умисли. Горещата вана обаче наистина действаше отпускащо и сякаш за няколко минути аз и Майкъл успяхме да се поуспокоим. След като си взехме вана и вечеряхме, с Майк седнахме на дивана пред бумтящата камина и тогава се сетих нещо:
- Майкъл следващата седмица е Коледа!
За моя изненада обаче Майк изведнъж помръкна и се натъжи.
- Аз...семейството ми...ние...ние не празнуваме Коледа, нито рождени дни. Против религията ни е.
- Но как... – започнах аз ала в този миг в главата ми проблесна спомена когато Майк ми представяше семейството си. Тогава майка му ми беше казала каква е религията им, но не бях обърнала внимание и бях забравила. – Вие изпускате най-хубавите празници. – казах и го погледнах: - Виж какво, Коледа е празник на любовта и аз не виждам Коледа без теб, както не виждам и теб без Коледа. Тази година заедно ще отпразнуваме Коледа, чу ли? И без възражения. – побързах да добавя понеже Майкъл понечи да ме прекъсне. След това нежно отпуснах глава на рамото му и се замислих. Огънят в камината бумтеше толкова приятно, че започна да ме унася. Майк също се унесе и след малко заспа, а аз внимателно го положих да легне и го завих с едно одеяло. Беше толкова красив в съня си, толкова нежен, толкова сладък и толкова невинен, толкова прекрасен... Аз не устоях на изкушението, наведох се и нежно допрях устните си до неговите. След това нежно го целунах по челото и отидох в кухнята да си взема вода. Налях си чаша вода, изпих я и се върнах обратно в хола при Майкъл, и седнах да го погледам докато спи. Беше толкова прекрасен че не можех да откъсна погледа си от него. Хванах едната му ръка която беше върху завивката, а моята сложих на корема си и нежно прошепнах:
- Ти ще бъдеш отгледан с много любов Принс. Мама и татко много те обичат. Всичко ще се подреди, ще видиш. Тримата ще бъдем много щастливи и никой няма да ни раздели. Щом татко ти е до нас всичко е наред, детето ми. – довърших аз след това внимателно целунах Майкъл по бузата и внимателно се облегнах на дивана, като продължавах да му се любювам. Но малко по малко сънят ме надви и аз също заспах... Когато се събудих на сутринта, Майкъл все още спеше, затова реших да си взема душ и да приготвя закуска. Целунах го нежно по главата, качих се горе, взех си един топъл душ и слязох долу да приготвя закуска. Когато закуската беше готова, влязох в хола да събудя Майкъл. Наведох се и го целунах нежно по устните, след това го погалих по главата и му казах:
- Събуди се красавецо, закуската е готова.
Майк се усмихна и отвори очи.След това протегна ръка, погали ме по бузата и каза:
- Обичам когато ме събуждаш така. - Той внимателно сложи другата си ръка на корема ми и добави: - Ти и бебето променихте живота ми, преди той беше сив и студен, но вие добавихте в него багри и топлина, изпълнихте го с любовта си и го направихте много по-хубав, цветен и топъл. Вие с Принс сте моят живот и няма да позволя на никой да ви нарани! Ако трябва ще дам и живота си за да ви защитя!


Последната промяна е направена от The_Colorful_Girl на 28/7/2011, 2:21 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти
The_Colorful_Girl
The_Colorful_Girl
Скорпиончето на форума! :)
Скорпиончето на форума! :)

Scorpio Брой мнения : 489
Age : 30
Living in: : MJ's Neverland - The World of Magic and Love
Registration date : 26.12.2008

http://www.iloveyoumore.dir.bg

Върнете се в началото Go down

Моето crazy портфолио ~*~ Empty Re: Моето crazy портфолио ~*~

Писане by The_Colorful_Girl 28/7/2011, 10:15 am

Още от моето творчество:
Spoiler:
The_Colorful_Girl
The_Colorful_Girl
Скорпиончето на форума! :)
Скорпиончето на форума! :)

Scorpio Брой мнения : 489
Age : 30
Living in: : MJ's Neverland - The World of Magic and Love
Registration date : 26.12.2008

http://www.iloveyoumore.dir.bg

Върнете се в началото Go down

Моето crazy портфолио ~*~ Empty Re: Моето crazy портфолио ~*~

Писане by The_Colorful_Girl 2/8/2011, 12:28 pm

Днес направих 1 нова картинка на Ем Джей Моето crazy портфолио ~*~ 12566 Моето crazy портфолио ~*~ 12566 Моето crazy портфолио ~*~ 12566 :
Моето crazy портфолио ~*~ Mjcolage
The_Colorful_Girl
The_Colorful_Girl
Скорпиончето на форума! :)
Скорпиончето на форума! :)

Scorpio Брой мнения : 489
Age : 30
Living in: : MJ's Neverland - The World of Magic and Love
Registration date : 26.12.2008

http://www.iloveyoumore.dir.bg

Върнете се в началото Go down

Моето crazy портфолио ~*~ Empty Re: Моето crazy портфолио ~*~

Писане by The_Colorful_Girl 5/12/2011, 3:01 pm

Ето ви разни по-нови нещица от моето творчество:

Последните ми клипове в ютюб:







Аватари на Ем Джей Моето crazy портфолио ~*~ 12566 :
Моето crazy портфолио ~*~ Mikeav13Моето crazy портфолио ~*~ Mikeav11Моето crazy портфолио ~*~ Mikeav10Моето crazy портфолио ~*~ 2-4Моето crazy портфолио ~*~ Mikesigav4

Сигнатури Моето crazy портфолио ~*~ 12566 :
Моето crazy портфолио ~*~ Mjsig11
Моето crazy портфолио ~*~ Mjsig10
Моето crazy портфолио ~*~ Mjsig5
Моето crazy портфолио ~*~ Mikesig9
Моето crazy портфолио ~*~ Mikesig8
Моето crazy портфолио ~*~ Mikesig7
Моето crazy портфолио ~*~ Mikesig6
Моето crazy портфолио ~*~ Mikesig4
Моето crazy портфолио ~*~ Mikesig3
Моето crazy портфолио ~*~ Mikesig2
Моето crazy портфолио ~*~ Mikesig1

Блендове Моето crazy портфолио ~*~ 12566 :
Моето crazy портфолио ~*~ Mjsiganangel
Моето crazy портфолио ~*~ Mikeangel
Моето crazy портфолио ~*~ New-pics-michael-jackson-25310224-500-319
Моето crazy портфолио ~*~ Mj2-1
Моето crazy портфолио ~*~ Mjbeautifulk
Моето crazy портфолио ~*~ Mjbeautiful
Моето crazy портфолио ~*~ Untitled-12
Моето crazy портфолио ~*~ Mikecoolsig
Моето crazy портфолио ~*~ Thekingmytribute

И две уолпейпърчета Моето crazy портфолио ~*~ 12566 :
Spoiler:


Последната промяна е направена от The_Colorful_Girl на 2/2/2012, 4:08 pm; мнението е било променяно общо 1 път
The_Colorful_Girl
The_Colorful_Girl
Скорпиончето на форума! :)
Скорпиончето на форума! :)

Scorpio Брой мнения : 489
Age : 30
Living in: : MJ's Neverland - The World of Magic and Love
Registration date : 26.12.2008

http://www.iloveyoumore.dir.bg

Върнете се в началото Go down

Моето crazy портфолио ~*~ Empty Re: Моето crazy портфолио ~*~

Писане by The_Colorful_Girl 10/12/2011, 9:13 am

Още 2 аватара:

Моето crazy портфолио ~*~ HappyholidayssigavМоето crazy портфолио ~*~ Happyholidayssigav2

1 Сигнатурка:

Моето crazy портфолио ~*~ Happyholidayssig

И 3 бленда:

Моето crazy портфолио ~*~ MJ1983sleepingtyh -> То това всъщност може и да мине и за сигнатурка, ама...карай...
Моето crazy портфолио ~*~ Mikeblend
Моето crazy портфолио ~*~ Mikeblend2


Последната промяна е направена от The_Colorful_Girl на 3/2/2012, 4:29 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти
The_Colorful_Girl
The_Colorful_Girl
Скорпиончето на форума! :)
Скорпиончето на форума! :)

Scorpio Брой мнения : 489
Age : 30
Living in: : MJ's Neverland - The World of Magic and Love
Registration date : 26.12.2008

http://www.iloveyoumore.dir.bg

Върнете се в началото Go down

Моето crazy портфолио ~*~ Empty Re: Моето crazy портфолио ~*~

Писане by The_Colorful_Girl 13/12/2011, 1:41 pm

Още 2 неща. Второто не е довършено, но не знам дали ще го довърша...И все пак кажете мнението си...

Майкъл, Обичаме те!

Иска ми се всички фенове които са имали съмнения относно теб или смъртта ти да прочетат това Майкъл. Иска ми се да го прочетат, за да видят че ако се вслушат в теб и в сърцата си ще открията много по-лесно истината за всичко около теб. Много дълго слушах какви ли не неща по твой адрес Майкъл. Неща, които бяха кое от кое по налудничави и които накараха дори една част от феновете ти да се съмняват в теб, и това много ме нарани. Но аз никога не се усъмних в теб и никога не повярвах на друг освен на теб, Майкъл.Никога не повярвах на нито една лъжа изписана в пресата за теб, защото познавам истинската ти същност.Знам, че никога няма да разберем какво всъщност се е случило на 25 юни, но знам също и че каквото й да се е случило, това няма да промени чувствата ми към теб! Винаги ще те обичам и ще вярвам само на теб!!!Ако кажа че не ми пука дали ще осъдят Мъри, няма да е лъжа. Да, повечето ти фенове ще ме помислят за откачена, така е. Но, знаеш ли, не ми пука. Защото каквото й да правят оттук нататък, никой не може да те върне обратно при нас и да изпълваме сърцата си с ненавист и злоба към онези които те нараниха и те отнеха от нас не е правилно, защото така падаме на тяхното ниво, така ставаме като тях, а едно от нещата на които Ти ме научи бе да обичам с цялото си сърце, и благодарение на теб и на нещата които ме научи, аз не мога да мразя Майкъл, но не мога и да простя това което ти сториха. И все пак, ти винаги ще си жив в нас и най-вече в децата си, сърцето ти и душата ти ще са с тях и с нас, и за мен това е най-важното! Колкото повече мисля, толкова повече осъзнавам, че Гладис беше права когато каза че ние бяхме тези които те правехме все по-известен през годините, ние бяхме тези заради които не можеше да отидеш в Дисниленд, или където й да е другаде...Да, както Гладис каза, обичахме те, и винаги ще те обичаме, но това което ти сторихме е непростимо. И въпреки това ти никога не спря да ни обичаш с цялото си сърце, никога не спря да мислиш за нас, защото ти наистина беше ангел по сърце и душа Майкъл. Но знаеш ли, кое ме наранява най-много от всичко? Това, че каквото й да се издаде свързано с теб – книга, дреха, накити и т.н. се изкупува мълниеосно от феновете ти и по този начин сякаш доказва на „системата“ че си един продукт и от теб могат да се изкарат милиони дори след смъртта ти, най-вече след нея. Именно системата те погуби, и това че не направихме нищо за да я спрем, ме наранява. Вместо да купуваме всичко свързано с теб, ние трябваше да го унищожим, да покажем на системата и на пресата, че ти не си продукт, а си човешко същество. Защото ти беше най-прекрасното човешко същество живяло някога на планетата, и никога няма да си простя за това което ти сторихме. Нима и преди фанатизма на феновете не беше убивал? Нима не беше именно един особено луд фен, който уби Джон Ленън? И въпреки това ние никога не прозряхме какво ти причинявахме, а ти беше прекалено добър за да ни го кажеш в очите. Дори сега всички продължават да се опитват да изкарат пари от теб и това ме вбесява. Но винаги ще има някой който ще се възползва, и това няма да се промени. Най-много ме боли от това, че ние – феновете не осъзнаваме кога сме преминали границата, не осъзнаваме кога да спрем. Не бяхме ли именно ние тези, заради които не можеше да си покажеш носа извън къщата си, за да си потърсиш достойна съпруга или за да се позабавляваш? За съжаление всичко което казвам сега едва ли ще промени нещо. Но вече чувствам че ако не го изразя с думи ще се побъркам, защото ми омръзна просто да стоя, да гледам отстрани и да не правя нищо. Преди около половин година, а може би беше и малко повече, някой ми каза нещо много важно.Каза ми, че ако искам да съм най-близо до теб, че ако искам да усетя душата ти, трябва да само да слушам музиката ти/не че не го правех постоянно/, а не да те издигам в култ и така нататък.Но аз никога не съм те издигала в култ. Аз не съм те обичала по начина по който те обичаха останалите. За мен ти не беше идол. За мен ти беше нещо по-различно. Обичах те като човешко същество. Обичах те, като част от себе си. Моята любов към теб се зароди в първия миг когато чух твоя песен и тя не може да бъде описана с думи. За мен любовта ми към теб е една магия, която никога няма да мога да обясня, но която ще гори вечно в мен и ще ми дава сили да продължа напред, въпреки всичко и всички. Именно любовта ми към теб ме кара да вярвам само и единствено на теб и на никой друг. Да, може би не те познавам лично, но въпреки това познавам сърцето ти, виждам душата ти отразена в ангелските ти очи и това ме кара да се влюбвам в теб все повече. Моята любов към теб е обсебване, зараза на душата, от която никъде не можеш да се скриеш, от която никога не можеш да избягаш.Любов по-страшна от страха, по-жива от живота.Няма думи, свещи, комплименти.Няма тела.Нито цветя и усмивки.Няма аз и ти, ние двамата.Моята любов, ангел мой, е любов, в която аз съм ти.Защото твоята болка, всъщност е моя болка, твоето щастие всъщност е мое щастие. Ти беше този който ме накара да изпитам любовта за пръв път, и ми показа колко силна може да бъде тя, и как дори болката в любовта може да бъде сладка болка. Благодаря ти, че именно Ти ме научи да обичам и ми показа какво невероятно чувство е любовта!!! След всичко което казах, бих искала да кажа едно последно нещо от името на всички твои фенове – „Прости ни за това което ти сторихме, и знай че те обичаме повече от всичко!“.


... 18-я й рожден ден ...
Беше особено мрачен ден, в края на ноември. Черни облаци бяха закрили небето. Идеше буря. Улиците бяха празни, хората се бяха прибрали на топло по къщите си. Времето щеше да се задържи така поне още седмица, според метеоролозите. Само едно момиче бе навън. Докато течеше третия ден от единайстия месец тя осъзна, че на следващия ден трябваше да отпразнува 18-ия си рожден ден.За него тя беше мечтала още от съвсем малка, защото си мислеше че е хубаво да си голяма, и защото си мислеше, че веднъж стане ли пълнолетна ще успее да сбъдне мечтите си.Мислеше си че когато порасне ще замине и ще отиде при своя любим, ще му сподели за чувствата си, а той ще я прегърне и ще я целуне по главата.Но сега, след огромната болка която беше изпитала, тя по-скоро искаше да си остане завинаги малкото момиченце, което беше преди толкова много години.Тя стоеше на ръба на една особено висока скала, а вятърът разпиляваше косата й. Плясъкът на вълните оттекваше в ушите й. Тя беше зареяла поглед някъде отвъд хоризонта, а тюркоазения отблясък на вълните жадно потъваше в погледа й. Тя стоя така с часове, не я интересуваше бурята която се задаваше, просто стоеше там и размишляваше. От очите й закапаха топли сълзи.
-Толкова ли е трудно да бъдеш човек?, помисли си тя. – Толкова много ли боли?-каза си.
Едва успяла да си помисли това и по лицето й забарабаниха студени капки. Тя вдигна поглед към небето, затвори очи и разпери ръце. Сега когато започна да вали тя се почувства странно лека. Сякаш ледените дъждовни капки я пречистваха, сякаш измиваха болката й, и я правеха по-силна.Тя просто стоеше докато дъждовните капки барабаняха по нежната й кожа, и размишляваше. Размишляваше за всичко което беше преживяла. Сякаш всичките тези 17 години бяха преминали на един дъх – като сън, от който внезапно се беше събудила. Сякаш дори природата усещаше болката в сърцето на бедното момиче. Девойката бе загубила онзи който бе откраднал сърцето й още като съвсем мъничка.Тя никога нямаше да забрави как се почувства когато го зърна за първи път.Нямаше да забрави пеперудките които сякаш запърхаха вътре в нея когато зърна прекрасната му усмивка и чу нежния му глас, нямаше да забрави болката, която я разкъса като с нож, когато зърна сълзите му.Тя нямаше да го забрави никога...В този момент момичето усети за пореден път колко много й липсваше усмивката му, игривото пламъче в очите му, красивото му лице, нежната му кожа...Тя разпери ръце и усети усливащия се порив на вятъра, който развя косата й. Момичето вдигна поглед към бурното небе, когато внезапно чу най-прекрасния глас зад себе си да казва:
-Защо си толкова тъжна?
Тя се обърна мълниеносно и застина.Беше той, наистина беше той и стоеше само на няколко крачки от мястото където бе застанала тя.Говореше й като на стара приятелка и изглеждаше невероятно красив.Тя едва едва отвори уста и успя да отговори:
-Наистина ли не знаеш?, усмихвайки се през сълзи, тя се приближи към него и го докосна с ръка по бузата сетне добави:
-Заради теб.Обичам те с цялото си сърце и ми липсваш ужасно много...
Тя видя как след нейните думи неговите очи помръкнаха и лицето му стана тъжно. И без да осъзнава какво прави тя го прегърна.Той също обви ръце около нея и я притисна до себе си. Едва тогава тя усети, че той леко трепери, в опит да спре набъбващите в очите си сълзи. Прегръщайки го още по-силно, сякаш за да му покаже, че е до него, и че всичко е наред тя тихо каза:
-Не се натъжавай, моля те.


Последната промяна е направена от The_Colorful_Girl на 6/6/2012, 7:48 pm; мнението е било променяно общо 1 път
The_Colorful_Girl
The_Colorful_Girl
Скорпиончето на форума! :)
Скорпиончето на форума! :)

Scorpio Брой мнения : 489
Age : 30
Living in: : MJ's Neverland - The World of Magic and Love
Registration date : 26.12.2008

http://www.iloveyoumore.dir.bg

Върнете се в началото Go down

Моето crazy портфолио ~*~ Empty Re: Моето crazy портфолио ~*~

Писане by The_Colorful_Girl 15/1/2012, 5:20 pm

Нови 2 профила с Ем Джей Моето crazy портфолио ~*~ 12566 :

Моето crazy портфолио ~*~ Newavkiss
Моето crazy портфолио ~*~ Signewkiss

Моето crazy портфолио ~*~ Michaelnewsigavatar
Моето crazy портфолио ~*~ Micgaelnewsig

Един бленд Моето crazy портфолио ~*~ 12566 :
Spoiler:

И два уолпейпъра Моето crazy портфолио ~*~ 12566 :
Spoiler:
The_Colorful_Girl
The_Colorful_Girl
Скорпиончето на форума! :)
Скорпиончето на форума! :)

Scorpio Брой мнения : 489
Age : 30
Living in: : MJ's Neverland - The World of Magic and Love
Registration date : 26.12.2008

http://www.iloveyoumore.dir.bg

Върнете се в началото Go down

Моето crazy портфолио ~*~ Empty Re: Моето crazy портфолио ~*~

Писане by The_Colorful_Girl 27/1/2012, 4:56 pm

Първото ми гифче от видео с фотошоп...Направо надхвърли очакванията ми, много съм горда... Моето crazy портфолио ~*~ 621979
Моето crazy портфолио ~*~ Mjjmyfirst

И две нови профилчета с Ем Джей:
Моето crazy портфолио ~*~ Mjnewsigav
Моето crazy портфолио ~*~ Mjlovelyonesig

Моето crazy портфолио ~*~ Mjnewav
Моето crazy портфолио ~*~ Mjnewsig

А, и още няколко неща, които са правени по уроци за фотошоп и май не съм ви показвала, но не са чак толкова сполучливи:
Spoiler:

The_Colorful_Girl
The_Colorful_Girl
Скорпиончето на форума! :)
Скорпиончето на форума! :)

Scorpio Брой мнения : 489
Age : 30
Living in: : MJ's Neverland - The World of Magic and Love
Registration date : 26.12.2008

http://www.iloveyoumore.dir.bg

Върнете се в началото Go down

Моето crazy портфолио ~*~ Empty Re: Моето crazy портфолио ~*~

Писане by The_Colorful_Girl 17/3/2012, 4:37 pm

Две сигнатурки:
Моето crazy портфолио ~*~ Newsig
Моето crazy портфолио ~*~ Mjspecialsignaturebreakofda
The_Colorful_Girl
The_Colorful_Girl
Скорпиончето на форума! :)
Скорпиончето на форума! :)

Scorpio Брой мнения : 489
Age : 30
Living in: : MJ's Neverland - The World of Magic and Love
Registration date : 26.12.2008

http://www.iloveyoumore.dir.bg

Върнете се в началото Go down

Моето crazy портфолио ~*~ Empty Re: Моето crazy портфолио ~*~

Писане by The_Colorful_Girl 6/6/2012, 6:50 pm

Ето ви няколко нови неща:
Моето crazy портфолио ~*~ 6dz5zl
Моето crazy портфолио ~*~ 6dz5zl

Моето crazy портфолио ~*~ Mjnewav
Моето crazy портфолио ~*~ Mjnewsig




The_Colorful_Girl
The_Colorful_Girl
Скорпиончето на форума! :)
Скорпиончето на форума! :)

Scorpio Брой мнения : 489
Age : 30
Living in: : MJ's Neverland - The World of Magic and Love
Registration date : 26.12.2008

http://www.iloveyoumore.dir.bg

Върнете се в началото Go down

Моето crazy портфолио ~*~ Empty Re: Моето crazy портфолио ~*~

Писане by The_Colorful_Girl 6/6/2012, 7:09 pm

Още нови неща:

Поглед към звездите

Поглеждам към звездите
и виждам твоята усмивка.
Виждам блясъка в очите
и любовта в сърцето.
Казваш ,ти, че сме различни,
ала сме въщност толкова еднакви.
Виждам блясъка омаен
на великолепния ти чар
но виждам също погледи потайни,
завиждащи на твоя дар.
Чувам как нежния ти глас ми шепне
„Към звездите обич моя, гледай към звездите“
и сълзата във очите
изведнъж изчезва в миг.
Каква е таз любов?
Красива приказка омайна,
най-дълбоко пазената тайна
на сърцето най-нечакания зов.
О, Любов!
The_Colorful_Girl написа:
... 18-я й рожден ден ...

Беше особено мрачен ден, в края на ноември. Черни облаци бяха закрили небето. Идеше буря. Улиците бяха празни, хората се бяха прибрали на топло по къщите си. Времето щеше да се задържи така поне още седмица, според метеоролозите. Само едно момиче бе навън. Докато течеше третия ден от единайстия месец тя осъзна, че на следващия ден трябваше да отпразнува 18-ия си рожден ден.За него тя беше мечтала още от съвсем малка, защото си мислеше че е хубаво да си голяма, и защото си мислеше, че веднъж стане ли пълнолетна ще успее да сбъдне мечтите си. Мислеше си че когато порасне ще замине и ще отиде при своя любим, ще му сподели за чувствата си, а той ще я прегърне и ще я целуне по главата.Но сега, след огромната болка която беше изпитала, тя по-скоро искаше да си остане завинаги малкото момиченце, което беше преди толкова много години.Тя стоеше на ръба на една особено висока скала, а вятърът разпиляваше косата й. Плясъкът на вълните оттекваше в ушите й. Тя беше зареяла поглед някъде отвъд хоризонта, а тюркоазения отблясък на водата жадно потъваше в погледа й. Тя стоя така с часове, не я интересуваше бурята която се задаваше, просто стоеше там и размишляваше. От очите й закапаха топли сълзи.
-Толкова ли е трудно да бъдеш човек?, запита се тя. – Толкова много ли боли?
Едва успяла да си помисли това и по лицето й забарабаниха студени капки. Тя вдигна поглед към небето, затвори очи и разпери ръце. Сега когато започна да вали тя се почувства странно лека. Сякаш ледените дъждовни капки я пречистваха, сякаш измиваха болката й, и я правеха по-силна.Тя просто стоеше докато дъждовните капки барабаняха по нежната й кожа, и размишляваше. Размишляваше за всичко което беше преживяла. Сякаш всичките тези 17 години бяха преминали на един дъх – като сън, от който внезапно се беше събудила. Сякаш дори природата усещаше болката в сърцето на бедното момиче. Девойката бе загубила онзи който бе откраднал сърцето й още като съвсем мъничка.Тя никога нямаше да забрави как се почувства когато го зърна за първи път.Нямаше да забрави пеперудките които сякаш запърхаха вътре в нея когато зърна прекрасната му усмивка и чу нежния му глас, нямаше да забрави болката, която я разкъса като с нож, когато зърна сълзите му.Тя нямаше да го забрави никога...В този момент момичето усети за пореден път колко много й липсваше усмивката му, игривото пламъче в очите му, красивото му лице, нежната му кожа...Тя усети усливащия се порив на вятъра, който развя косата й. Момичето отново отвори очи и зарея поглед в дълбините на разбиващите се в скалата вълни, когато внезапно чу най-прекрасния глас зад себе си да казва:
-Защо си толкова тъжна?
Тя се обърна мълниеносно и застина.Беше той, наистина беше той и стоеше само на няколко крачки от нея .Говореше й като на стара приятелка, усмихваше се и изглеждаше невероятно красив. Но сякаш не бе от плът и кръв, а само прозрачен силует. И въпреки това толкова болезнено истински... Тя едва едва отвори уста и успя да отговори:
-Наистина ли не знаеш?, усмихвайки се през сълзи, тя се приближи към него и вдигна ръка сякаш за да го докосне с ръка по бузата, сетне добави:
-Заради теб.Обичам те с цялото си сърце и ми липсваш ужасно много...
Тя видя как след нейните думи неговите очи помръкнаха и лицето му стана тъжно и отнесено. И без да осъзнава какво прави тя се опита да го прегърне. Знаеше, че всъщност, все едно прегръща въздуха, но нея не я интересуваше. Той я погледна с огромните си кафяви очи, и леко потрепери в опит да спре набъбващите сълзи. Сякаш за да му покаже, че е до него, и че всичко е наред тя тихо каза:
-Не се натъжавай, моля те.

Продължението:

Тя се усмихна и нежно му каза:
- Хайде да се поразходим и да поговорим.
Без да казва нищо, той само я погледна и кимна. Тя събра подгизналата си коса в опашка и двамата тръгнаха. Тя първа започна:
- Знаеш ли, откакто си отиде, никога не съм си представяла, че...че ще мога да те видя. Че ще мога да поговоря с теб. Дори не знам дали това в момента е истина или се случва само вътре в главата ми...
Той се усмихна и я погледна:
- Има ли значение? Има ли разлика?
- Не, всъщност не, просто... все още се опитвам да го осмисля. - каза тя замислено.
- Но ти вярваше.Ти знаеше. - каза той и хвърли поглед към нея - През цялото това време ти знаеше, че само трябва да вярваш за да стане, ти вярваше, че може да се случи, че можеш да ме видиш.
-Така е. - кимна тя - И все пак...
- Искаше да поговорим. - каза той - За какво?
- Аз... - тя го погледна право в очите. - ...Просто исках да ти кажа че...че те обичам с цялото си сърце и че ми липсваш...ужасно много...и че аз знам колко много си изстрадал, защото ние...защото двамата с теб си приличаме ужасно много... - след тези думи в очите й проблеснаха сълзи.
Той я погледна и каза:
- Какво искаш да кажеш с това, че си приличаме?
Тя го погледна с очи пълни със сълзи и каза:
- Това че...че и двамата сме имали тежко... - но тя спря и се поправи - че и двамата сме нямали нормално детство. Приличаме си защото и ти и аз сме копняли за приятел, за някой с когото да поговорим, за някой с когото можем да споделим каквото й да е, без да се страхуваме че той ще ни предаде. Приличаме си, защото и двамата сме копняли само да можем да излезем навън, да поиграем, просто да бъдем нормални деца. Приличаме си, защото и двамата сме изпитали толкова много болка на свой гръб, приличаме си защото и двамата се чувстваме като най-големите самотници на света...Приличаме си, защото...защото и двамата сме изпитали какво е да си безумно влюбен. Ти обичаше безумно Даяна, а аз обичам... - но тя млъкна. Той я погледна и каза:
- Ти обичаш...кого?
От очите й се плъзна сълза. Тя го погледна, погледите им се свързаха, тя събра кураж и каза:
- А аз обичам Теб...
Погледа му трепна и неговите очи също се напълниха със сълзи...Но преди да каже нещо тя продължи:
- Аз те обичам по същия начин, по който ти обичаше Даяна, със същата изпепеляваща любов. Обичам те безумно и единственото нещо, за което мечтаех преди да си отидеш беше...беше да те видя щастлив. Истински щастлив. Толкова щастлив, колкото щеше да бъдеш само и единствено с Даяна. Бях готова да дам всичко - щастието си, живота си - всичко, само и само да те видя щастлив. Обичам те ужасно много и именно за това не можех да понеса да виждам сълзите ти, болката в очите ти. Не можех да понеса да те виждам как страдаш, не можех да понеса да те гледам как се бориш съвсем сам... - тя се обърна защото не можеше да сдържи сълзите си и не искаше той да я вижда разплакана. Но от неговите очи също се спусна сълза и той промълви:
- Никой не ми е казвал по-прекрасни думи...
Тя се усмихна и се обърна.
- Може би никой не те е разбирал и обичал колкото мен, защото както вече ти казах ние си приличаме ужасно много... - тя нежно протегна ръка и се опита да го погали по бузата, макар да знаеше, че така само гали въздуха. От очите и на двамата се спускаха сълзи, но те не можеха да откъснат очи един от друг. Той вдигна ръка и я докосна по бузата. Невъобразимо как, но тя усети нежния му допир и се усмихна през сълзи, сетне притвори очи. Той се приближи. Тя отвори очи и установи, че лицето му е на сантиметри от нейното. Тя можеше да види всяка една капчица блещукаща в очите му, всяка тръпчинка по нежната му кожа, всяка една извивка на нежните му устни...Дори сякаш усещаше дъха му до лицето си, сякаше усещаше прекрасния аромат на кожата му, който изпълваше ноздрите й, сякаш чустваше топлината на тялото му, сякаш чувстваше как телата и на двамата изгарят едно до друго... Една от катранено-черните му и невероятно красиви къдрици падна върху лицето й - беше толкова мека, по мека от най-мекия памук, от най-меката бебешка кожа... И изведнъж тя усети допира на устните му върху нейните и ръцете му обвити около тялото й, и сякаш времето спря. Хиляди пеперудки запърхаха из цялото й тяло и в него се плъзна топлина, тя усещаше как тялото и гори от неговата прегръдка, а устните й изгаряха от целувката му. И изведнъж блесна ослепителна, златиста светлина. Тя усети как двамата се вдигнаха във въздуха и се завъртяха. Сякаш някаква непозната и невероятно мощна магия изпълваше въздуха. Сетне те спряха и отново усетиха твърдата земя под краката си, а златистата светлина изчезна и всичко стихна. И когато най-сетне се пуснаха и тя отвори очи за да го погледне, едва се сдържа да не извика от изненада. По лицето й се разля широка усмивка и тя извика:
- Майк погледни се. Ти си...ти...ти се върна. Отново си жив. От плът и кръв.
Той се погледна, а след това погледна и нея. Вдигна ръка и я погали по бузата, сетне нежно й каза:
- Ти го направи. Огромната любов която се таеше в сърцето ти, беше единствената и най-силна магия, която можеше да ме върне обратно. Ти успя благодарение на искрената си, чиста и невинна любов. - и той отново се наведе да я целуне, и този път сякаш всичко онова, което беше усетила при първата целувка, сега усети стократно, хилядократно по-прекрасно, защото той се беше върнал. Точно тогава градския часовник удари полунощ. Той я пусна, усмихна се и каза:
- Честит Рожден Ден!
Тя се усмихна и преди да каже каквото й да било, отнякъде зазвуча любимата й песен - You Are My Life. Той й се усмихна, подаде й ръка и попита:
- Ще ми подариш ли този танц?
Тя кимна и промълви:
- Това би сбъднало най-голямата ми мечта. - и улови ръката му.
И двамата затанцуваха. През цялото време тя не можеше да откъсне очи от него и не спираше да му се усмихва. Но изведнъж всичко започна да избледнява. Тя се сепна и отвори очи. Беше в леглото си, заобиколена от неговите плакати, а алармата на телефона й не спираше да звъни с "Happy Birthday, Lisa". Тя се пресегна и я изключи, сетне седна в леглото, хвърли поглед навън, където се процеждаха първите слънчеви лъчи, и се опита да си припомни всеки детайл от съня. Но дали беше само сън?...

Преди около година написах нещо като разказ, който няма заглавие. Но написах и два варианта за продължение. Ще ви постна разказа, а после и двата варианта за продължението, които обаче не са завършени. Вие ми кажете кой вариант ви харесва повече като продължение, а аз после ще го довърша и ще ви постна целия разказ... Smile

*******************************
Отидох на нашето място и седнах на скалата, на която с него така често стояхме заедно, смеехме се, разказвахме си истории, и с часове наблюдавахме в захлас залезите, които оцветяваха целия град в багрите на дъгата.Споделяхме си толкова много неща един на друг...Сега всички тези моменти изглеждаха толкова далечни.Сълзи се заспускаха по лицето ми.Той щеше да се ожени и никога повече нямаше да изживеем толкова безгрижни и лични моменти заедно...Самата аз не знаех как бях допуснала да се влюбя в най-добрия си приятел...Но това вече нямаше значение, той си отиваше от мен и аз не можех да направя нищо, а и не исках, защото нямах право да се меся...Аз оставих сълзите си да текат, когато внезапно чух най-прекрасния глас, да казва:
-И ти си тук, все едно нищо не се е променило...
-Но се е променило. Вече почти нищо не е същото... - казах аз и се обърнах, а лицето ми вече лъщеше от сълзите.
-Плачеш-каза той и се приближи да изтрие сълзите ми-защо?, и ме притисна в обятията си.От една страна исках да остана в прегръдките му, но от друга, само при мисълта, че след броени часове друга щеше да е в обятията му завинаги, ме обземаше такава болка, че ми идеше да се махна от него, да замина някъде, където да съм по-далеч и да не ме боли толкова.Аз се измъкнах от прегръдката, погледнах го с очи зачервени от сълзите и казах:
-Майк, аз дойдох тук за последен път, защото...довечера заминавам и не знам дали ще се върна...-аз извърнах очи от неговите, защото не можех да понеса погледа му...Той ме гледаше огорчено и с очи пълни със сълзи.Когато заговори гласът му трепереше:
-Нима мислеше да оставиш всичко и да си тръгнеш, просто да си отидеш без дори да се сбогуваш?, при тези думи той ме хвана нежно за ръката и ме дръпна към себе си :-Няма да те пусна, ти си ми като сестра, не мога да те загубя.-и се опита да ме притисне в обятията си, но аз се отдръпнах.Дръпнах ръката си от неговата, целунах го по бузата и прошепнах в ухото му:
-Не усложнявай нещата, моля те.И за двама ни ще е по-добре да си тръгна.-погалих го с ръка по бузата и преди да се обърна и да си тръгна добавих: -Но ако все пак знаеш причина заради която да остана...полетът ми е довечера в 6...- с тези последни думи аз се обърнах и затичах, опитвайки се да избягам от сърцето и чувствата си.Докато се отдалечавах, той се взираше в изчезващия ми силует, а от очите му се плъзгаха сълзи.Болеше го, мен също.Ужасно много.Може би дълбоко в себе си се надявах, че той ще дойде на летището и ще ме спре, ще изтича, ще ме притисне в обятията си и ще ми каже, че ме обича и иска да остана.Това обаче нямаше да се случи никога, беше невъзможно...

*Продължение*

Вариант 1:
Докато си събирах нещата не спрях да плача през цялото време.Всичко тук щеше да ми липсва ужасно много.Но нямах избор, трябваше да замина.Докато прибирах едни стари книги измежду тях изпадна любимата ми книжка-"Питър Пан".Аз изтрих сълзите, взех я в ръце и я отворих. Вътре между корицата и първата страница имаше снимка.Извадих я, вгледах се в нея и се усмихнах, защото на нея бяхме аз и Ем Джей, но като много по-малки - като 10-годишни.Внезапно някой почука на вратата.Аз пъхнах снимката отново в книгата, оставих я на леглото и отидох да отворя.Останах крайно изненадана, когато видях, че беше Майкъл.Очите му бяха зачервени, явно и той беше плакал.Заболя ме, защото мразех да го гледам така, не можех да понасям да го гледам как страда.Аз без да казвам нищо се приближих към него и го прегърнах много силно.Исках да знае, че колкото и далеч да отида, никога няма да го оставя, че винаги ще бъда до него.Той не каза нищо, но когато го прегърнах, усетих как едва сдържа сълзите си.
-Всичко е наред.- казах тихо, пуснах го и го погалих по бузата. - Не искам да се разстройваш.

Вариант 2:
Докато си събирах багажа не спрях да плача през цялото време. Всичко тук щеше да ми липсва ужасно много. Но нямах избор, трябваше да замина. Внезапно някой почука на вратата. Аз отидох да отворя, и останах крайно изненадана, когато видях, че беше Майкъл. Без да казва нищо, той ме побутна навътре и ме целуна опитвайки се да ме заведе в стаята ми.Аз за миг се опитах да го спра, защото знаех че не е редно, но целувките му бяха толкова сладки, докосванията му бяха толкова нежни, а ръцете му галеха тялото ми и ме докосваха по най-прекрасния начин, и не можах да устоя.И докато се усетя се озовах притисната в обятията му, а главата ми беше отпусната върху рамото му.
-Не трябваше да го правим, Майк, не е редно...-казах аз и поклатих глава.
-Но беше прекрасно.И...ако заминеш...аз няма да го понеса, защото...защото не мога да живея без теб.-каза Майкъл и ме целуна нежно по главата, а после и по устните.Знаех, че това което направихме с Майк беше ужасно, но не можех да се самозалъгвам, че не ми беше харесало.Аз погледнах часовника-до полета ми оставаха няколко часа.
-Какво ще стане с нас сега?Ще продължим напред и ще се преструваме, че нищо не се е случило ли?-попитах аз и погледнах Майкъл право в очите.
-Бих могъл да се преструвам за всичко, но не мога да се преструвам че не те обичам!-отвърна Майк, галейки ме по бузата, и нежно ме целуна.Усмихнах му се и очите ми заблестяха, защото преливах от щастие-Майкъл току-що ми беше казал че ме обича и нищо друго вече нямаше значение.Или поне така си мислех, докато внезапно не осъзнах, че сватбата е утре и той вече щеше да принадлежи на друга до края на живота си.Сълзи се заспускаха по бузите ми още щом тази мисъл ми мина през ума.Майк нежно ги избърса и ме целуна по челото, но когато понечи да ме целуне по устните, аз се отдръпнах и още сълзи се заспускаха по лицето ми.Когато Майк ме попита защо, аз казах:
-Сватбата е утре, нали?
-Да-отвърна той-но...

Преди около година и нещо, започнах да пиша историята по-долу. За сега съм написала само 1 глава. Не знам дали беше въпрос на вдъхновение или на болката която се загнезди в сърцето ми откакто Ем Джей си отиде...Надявам се, че историята ще ви хареса.
П.С. Знам че е на английски, но се надявам, че все пак ще я разберете...


THE WAY HE MAKES ME FEEL

This is not going to be a story like any other, not only because nobody had ever felt the same way as I did when I fell in love, but also because it’s the story of my heart. Yes, it’s not real, and that’s one of the reasons I decided to write it. Before I get started I want to quote something that once the greatest entertainer used to write in his book and that inspired me to open my heart and write my story:

“I’ve always wanted to be able to tell stories, you know, stories that came from my soul. I’d like to sit by a fire and tell people stories – make them see pictures, make them cry and laugh, take them anywhere emotionally with something as deceptively simple as words. I’d like to tell tales to move their souls and transform them. I’ve always wanted to be able to do that. Imagine how the great writers must feel, knowing they have that power. I sometimes feel I could do it. It’s something I’d like to develop. In a way, songwriting uses the same skills, creates the emotional highs and lows, but the story is a sketch. It’s quicksilver. There are very few books written on the art of storytelling, how to grip listeners, how to get a group of people together and amuse them. No costumes, no makeup, no nothing, just you and your voice, and your powerful ability to take them anywhere, to transform their lives, if only for minutes.”

***********************************************************************************
Chapter 1

My story starts in the end of one very stormy summer when a little girl named Kassandra was sitting at the back yard of her parents’ house in L.A. Kassy was rocking and thinking of her whole life. At that time she was only eight, but she was so lonely, she had no friends who she could play with, and her classmates were always trying to annoy her with saying bad things for herself or for people who they knew she cared about and who she loved dearly with all her heart. Tears started falling upon her face, but she dried them and tried to stay calm. Then she heard strange noise of a car stopping at the other side of the house, where the main street was. Kassy was very curious so she went to see what was going on. The car stopped next to the house opposite hers. Two men and five boys got out of the car. The men were talking something fastly, while the boys looked around themselves with curiosity. Kassy stared for a moment at the boys. They were all at different age, but they looked so much a-like. The smallest, she thought, was the cutest. She looked at his face – he had big, beautiful, brown eyes, soft lips, and – as she thought – very cute little nose. He was looking around the place when, suddenly, his look fell over her. When he saw her staring at him he blushed and hurried to turn to the other side. Kassy felt she’d blushed too, but she just couldn’t stop watching him. She tried to come closer, but then the two men forced the children to enter the house. She returned to her yard, sat on the sunny bench next to the house and under the rays of the sun she closed her eyes and realised that all sge could think about was the boy with the brown eyes. She had never seen anybody like him...

Започнах нова история...

Най-лошият затвор на света

Докато умираше седмият месец, едно момиче беше излязло навън да подиша чист въздух. Тя седеше на една пейка край брега на морето, огряна от слънцето, и размишляваше. Казваше се Джесика и имаше къса, права, катраненочерна коса и зелени очи. Кожата й, обикновено млечно бяла, беше придобила слънчев загар и сега бе с приятно златистокафяв цвят. Фигурата й беше много слаба и стройна, и тъй като беше едва края на началото на лятото, тя носеше тениска и къси панталонки. Както си седеше на пейката потънала в мисли, изведнъж чу глас зад себе си да казва:
- Знаех си, че ще те намеря тук, Джес. –той принадлежеше на немного високо момче с кестенява коса и сини очи.
Тя извърна глава и ъгълчетата на устните й се присвиха в едва загатната усмивка.
- Естествено. Къде другаде бих могла да бъда. – подметна иронично момичето и се отмести за да му направи място. – Какво правиш в тази част на града, Спенс?
- Просто минавам оттук. – беше отговорът.
Момчето се казваше Спенсър и всъщност беше влюбено в нея. Тя го знаеше, но сърцето й принадлежеше на друг и тя никога нямаше да отвърне на чувствата му. Това донякъде я караше винаги да бъде мила с него, защото не можеше и не искаше да го нарани. Той и тя бяха напълно различни. Тя принадлежеше към семейство, което не разполагаше с кой знае какви средства, но за сметка на това беше известно с безкрайната си доброта и бляскав ум. Именно благодарение на прекрасните й душевни качества, а и на това че беше много красива, всички в града я познаваха и обичаха, независимо, че не беше от заможно семейство. Тя обичаше да ходи в планината на дълги разходки (понякога и нощем), през които оставяше мислите си да препускат напред-назад, да се катери по дърветата, да плува, и да чете книги. Той от своя страна, беше типичното богаташко момче с горе-долу прилични оценки, което обичаше да се мотае с приятели, или да се шляе из града с бляскавата си, спортна кола. Всъщност за разлика от повечето богаташи на неговата възраст, той имаше завидно благ характер, и всъщност беше много мил, не беше зъл, както би могло да се очаква от децата на заможни родители. Може би поради тази причина, много момичета бяха хлътнали по него в училище, но той не им обръщаше внимание. Интересуваше го само тя – Джесика... Той отново хвърли поглед към нея и забеляза, че държи нещо. Беше снимка на много красив тъмнокож мъж, с черна къдрава коса и тъмнокафяви очи, който се усмихваше широко на бебето, което държеше в обятията си.
- Пак ли мислиш за него?, досети се Спенс и лицето му помръкна. Той мразеше да я вижда замислена и тъжна, и той като я обичаше безумно, винаги когато я видеше се опитваше да я разсее с нещо и да я ободри.
- Знаеш, че той винаги ще е в сърцето ми. Въпреки че вече го няма. – каза тя леко троснато, защото й беше омръзнало да спори с него и грижливо прибра снимката в джоба си. Той сложи ръка на рамото й и побърза да каже:
- Извинявай, но...знаеш, че не понасям да те гледам така. Не мога да гледам как си съсипваш живота, заради някой, който... – но той млъкна. Колкото й да искаше не можеше да довърши изречението, защото знаеше че ще я нарани, а това беше последното което би направил. Тя обаче се извърна към него и каза:
- Заради някой който какво? Хайде, кажи го. Знам, че ти е на езика.
- Джес, аз...просто те моля, моля те, сигурно за милионен път – забрави го и продължи напред. – каза той, но се опита да придаде на гласа си мека, нежна нотка за да не му се разсърди Джеси.
- Ти не разбираш. – каза тя и стана от пейката. – И може би никога няма да разбереш. – и си тръгна, оставяйки го мислено да се самонаказва, че отново я е ядосал. Той обаче не стоя дълго на пейката, а хукна след нея. Настигна я след няколко минути и задъхано каза:
- Не се сърди, моля те.
- Аз... не ти се сърдя. – каза тя. – Не бих могла да ти се сърдя, защото знам какво изпитваш към мен. Но и точно затова се учудвам, че не разбираш какво изпитвам аз към него... – тя го погледна и той видя как някъде в дълбините на очите й блести отразена болката, която се таи в сърцето й.
След минута-две те се озоваха пред дома й.
- Трябва да вървя. – каза тя и се опита да му се усмихне леко, сетне бутна вратата, и изчезна зад нея.
Той постоя така няколко минути, сетне се обърна и пое по обратния път, като през цялото време мислеше за нея, само за нея. Сега Джес го отблъскваше, но съвсем скоро без дори тя да подозира, пътищата йм щяха да се пресекат отново и тя щеше да поиска от него прекалено голяма услуга. И той щеше да приеме, защото това щеше да сбъдне една от най-големите му мечти...
The_Colorful_Girl
The_Colorful_Girl
Скорпиончето на форума! :)
Скорпиончето на форума! :)

Scorpio Брой мнения : 489
Age : 30
Living in: : MJ's Neverland - The World of Magic and Love
Registration date : 26.12.2008

http://www.iloveyoumore.dir.bg

Върнете се в началото Go down

Моето crazy портфолио ~*~ Empty Re: Моето crazy портфолио ~*~

Писане by The_Colorful_Girl 19/6/2012, 12:08 pm

Тези дни рових из нещата си и изрових едно старо творение. Слагам го в спойлер, та да не разтягам страницата...
Spoiler:

И две нови профилчета на Кариба Хайн {Рики от H2O Just Add Water} :

Моето crazy портфолио ~*~ Rikkiav2
Моето crazy портфолио ~*~ Rikkisig2

Моето crazy портфолио ~*~ Rikkiav
Моето crazy портфолио ~*~ Rikkisig
The_Colorful_Girl
The_Colorful_Girl
Скорпиончето на форума! :)
Скорпиончето на форума! :)

Scorpio Брой мнения : 489
Age : 30
Living in: : MJ's Neverland - The World of Magic and Love
Registration date : 26.12.2008

http://www.iloveyoumore.dir.bg

Върнете се в началото Go down

Моето crazy портфолио ~*~ Empty Re: Моето crazy портфолио ~*~

Писане by The_Colorful_Girl 13/7/2012, 2:34 pm

3 нови сигнатурки: cheers

Моето crazy портфолио ~*~ Mjcari2
Моето crazy портфолио ~*~ Hqdefaultcarr
Моето crazy портфолио ~*~ Bscap645sgf
The_Colorful_Girl
The_Colorful_Girl
Скорпиончето на форума! :)
Скорпиончето на форума! :)

Scorpio Брой мнения : 489
Age : 30
Living in: : MJ's Neverland - The World of Magic and Love
Registration date : 26.12.2008

http://www.iloveyoumore.dir.bg

Върнете се в началото Go down

Моето crazy портфолио ~*~ Empty Re: Моето crazy портфолио ~*~

Писане by The_Colorful_Girl 17/7/2012, 1:42 pm

Разни нови нещица:
Spoiler:
The_Colorful_Girl
The_Colorful_Girl
Скорпиончето на форума! :)
Скорпиончето на форума! :)

Scorpio Брой мнения : 489
Age : 30
Living in: : MJ's Neverland - The World of Magic and Love
Registration date : 26.12.2008

http://www.iloveyoumore.dir.bg

Върнете се в началото Go down

Моето crazy портфолио ~*~ Empty Re: Моето crazy портфолио ~*~

Писане by The_Colorful_Girl 24/7/2012, 12:25 pm

Ново профилче на Ем Джей:
Моето crazy портфолио ~*~ Mjbeautifulsmileav2Моето crazy портфолио ~*~ Mjbeautifulsmileav1
Моето crazy портфолио ~*~ Mjbeautifulsmile
И едно профилче на Ем Джей и Кариба:
Моето crazy портфолио ~*~ Mjrikkiav6Моето crazy портфолио ~*~ Mjrikkiav5
Моето crazy портфолио ~*~ Mjrikkiav4Моето crazy портфолио ~*~ Mjrikkiav3
Моето crazy портфолио ~*~ Mjrikkiav2Моето crazy портфолио ~*~ Mjrikkiav1
Моето crazy портфолио ~*~ Mjrikkisig
The_Colorful_Girl
The_Colorful_Girl
Скорпиончето на форума! :)
Скорпиончето на форума! :)

Scorpio Брой мнения : 489
Age : 30
Living in: : MJ's Neverland - The World of Magic and Love
Registration date : 26.12.2008

http://www.iloveyoumore.dir.bg

Върнете се в началото Go down

Моето crazy портфолио ~*~ Empty Re: Моето crazy портфолио ~*~

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите