ИндексИндекс  PortalPortal  GalleryGallery  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  ТърсенеТърсене  ПотребителиПотребители  Потребителски групиПотребителски групи  Регистрирайте сеРегистрирайте се  ВходВход  

Share | 
 

 The Dark Side of The Sun [Michelle :)]

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
The_Colorful_Girl
Скорпиончето на форума! :)
Скорпиончето на форума! :)


Scorpio Брой мнения : 489
Age : 23
Living in: : MJ's Neverland - The World of Magic and Love
Registration date : 26.12.2008

ПисанеЗаглавие: The Dark Side of The Sun [Michelle :)]   28/7/2011, 12:08 pm

Like a fool believing every word
Cause my heart just never seems to learn


Просто седиш там, погледът ти се впива, студът сковава, а ти гориш в огъня, който сам си запалил. Неподвижна, подвластна на заблудата. Съкрушена. Можеш да прочетеш тайните в очите ми, погледни ме - издавам всичко. Осъзнавам всичко, виждам как стените падат върху мен и безмилостно корят ме за нещата, които преминаха през главата ми. Усещам и виждам реалността, която за поред път ме поваля на земята и не подава ръка. Няма път назад, няма как да продължа да вярвам. Нямам вяра, нямам вяра в нищо. Не искам да вярвам!


Destiny has once again surprised me...

Знаех, че нямяше да успея да прегътна хапката, която сложих в устата си. Но въпреки това го направих.
Какво виждаш в погледа ми? Аз виждам толкова много разочарование, изпита надежда и присмех. Скрити от всички други, но не и от мен. Очите ми издават всичко, отново. Докога така, вървейки в грешната посока, ще бъркам реалността със сънищата? Не искам да вярвам.


За пореден път не успях да надделея над себе си. Провалих се. Сега седя под дъжда и проливам сълзи, които никой не заслужава. Не плача, не, това не са сълзи.... забрави. Поглеждам настрани, свързвам погледи. Знаете ли, аз бях дотук.....



Now this mountain I must climb
Feels like a world upon my shoulders
And through the clouds I see love shine
It keeps me warm as life grows colder.


Сега просто продължавам, по-силна! Ще живея и мисля, така както аз желая. А вие ли... ?Вие просто ще гледате, този път очите ми няма да издадат нищо, защото няма да има какво. Да, аз наистина бях дотук. Заслепена от глупостта ви, забравих коя бях.
Веднъж, един много ценен за мен човек ми каза следното:
Пътят към щастието е да си спокоен и необременен от болка и тъга.



А... и да, да не забравя да спомена...
Това си е чиста проява на лош вкус и липса на всякакви ценности. Очевидно.


_____________________________________________________________________



With Great Power Comes Great Responsibility! ~
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://www.iloveyoumore.dir.bg
The_Colorful_Girl
Скорпиончето на форума! :)
Скорпиончето на форума! :)


Scorpio Брой мнения : 489
Age : 23
Living in: : MJ's Neverland - The World of Magic and Love
Registration date : 26.12.2008

ПисанеЗаглавие: Re: The Dark Side of The Sun [Michelle :)]   24/7/2012, 4:10 pm




Усмивка. Щастие. Смях.
От един поглед на твоите очи.
Любов. Желание. Грях.
От една усмивка на нежните ти устни.
Толкова много чувства. Толкова много тъга. Такава едновременно нежна и много жестока съдба.
С едно докосване на шоколадовата ти кожа всичко се слива в нощта.
Прегръдките ти са мечта.
Очите ти са като две звезди, сияещи в ритъма на любовта.
Къдриците ти са като вълните на бурното море, водещи към безкрайността.



Не зная дали съм те търсила или просто съм мечтала за теб. Тогава, когато с нежелание съм се измъквала от топлите прегръдки на съня и почти несъзнателно съм те усещала сред хората, заобикалящи моя свят. Или тогава, когато съм наблюдавала отиващия си ден и съм отправяла жаден поглед към хоризонта.



Не зная дали съм допускала, че ти съществуваш в горещите летни дни и дългите зимни нощи, в дъждовното есенно отчаяние или пък в живителния аромат на пролетта. Но чувството, че теб те има някъде на света, ми е давало сили да живея…

Събуждам се сутрин в прегръдките ти и се наслаждавам на присъствието ти.



Замечтано прокарвам поглед по цялото ти тяло и правя усилие да не те докосна. Затаявам дъх , защото почти не смея да дишам -толкова ме е страх да не се окаже просто сън. Внезапно ти отваряш очи и ме озаряваш с твоя пълен с топлина поглед.



Очите ти са дълбоки като океан и аз се оглеждам за спасителен пояс. Приближаваш устни към моите и аз притварям очи. Целувката ни е толкова дълбока и страстна, че наоколо избухват хиляди горещи слънца. Усещам как възбудата ти постепенно нараства и те улавям в ръцете си. Ти си така прелестен и сладък, а само миг по-късно аз те държа между устните си. Обожавам твоите устни, и то не само заради усещането, което те ми дават- чувствената им и предизвикателна извивка ме влудява, знам, че това са устни, създадени само за любов. Докосвам те с език и ти стенеш, захапвам те нежно със зъби, защото искам да се убедя, че си жив. Трепериш, но не от болка, настръхваш, но не от студ. Желая те и ти си мой, страхуваш се, но не от мен. Проникваш в тялото ми и аз те приемам, изпълнена с нежна всеотдайност и мъничко тъга. Плавните ти движения напомнят самотна лодка в бурен океан, а брегът е толкова далече. Усещам силата ти и знам, че си уязвим, защото обичаш винаги да бързаш бавно. Облива ме гореща вълна и в нас избухва като огнен дъжд вулкан от неземно удоволствие, събрал в себе си страстта и пламъка, страданието и радостта, уханието на вятъра и вкуса на самотата.



Благодаря ти, че ме благослови да обичам и да дарявам любов. Обръщам се към теб, целувам те и поставям длани на лицето ти, като се мъча да запечатам завинаги твоя образ в съзнанието си и да го запазя за дългите дни и нощи, които ми предстоят без теб… Тогава, когато ще полагам усилия да бъда жива и с всеки изминал ден ще умира по една малка частица от мен. Може би точно в този момент ще осъзная, че никога повече няма да бъда същата.
Тогава, когато спомените ще нахлуват в мен и аз отчаяно ще се питам кога ще спрат да бъдат
толкова болезнени и ще останат просто спомени… Знам, че от утре трябва да се уча да живея без теб, но казват, че раздялата винаги е като една малка смърт…



Птичката с тръна в гърдите следва неумолим закон. Сама не знае какво я кара да забие шипа в сърцето си и да умре, пеейки. Когато острият трън я пронизва, тя не подозира, че я очаква смърт, само пее и пее, докато не й останат сили да издаде нито звук повече. Възхитителна песен, заплатена с живота. Целият свят притихва заслушан и дори бог на небето се усмихва. Но ние -когато ние забиваме шипа в гърдите си, знаем. Разбираме. И все пак го правим. Все пак го правим. Защото най-хубавото нещо в живота се постига само с цената на голямата болка…, или поне така е според легендата.



_____________________________________________________________________



With Great Power Comes Great Responsibility! ~
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://www.iloveyoumore.dir.bg
 
The Dark Side of The Sun [Michelle :)]
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1
 Similar topics
-
» HIM
» Робърт и Кристен ще се женят
» Bad Guy/ Bad Man
» Какъв шоколад предпочитате?
» Конкурс "Червените шапчици" - Джаксън Пиърс

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Hallows and Horcruxes - It all ends here!!! ★ :: Зона за Забавления :: Блогове/Дневници-
Идете на: